Фантазията помага на децата да опознаят света. Въображението им, за което възрастните могат само да мечтаят, рисува приказни вселени и противоречиви ситуации, с чиято помощ детето открива разликата между доброто и злото.

Страничен ефект на богатата фантазия обаче са класическите детски страхове. Благодарение на въображението те стават осезаеми и реалистични... Как да се преборим с тях?

Къде живеят чудовищата

Сигурно всяко едно дете (както и вие навремето, признайте си) си е представяло, че под леглото му спи чудовище, или е виждало очертанията на лоша вещица в купа плюшени играчки в тъмната стая.

Тези страхове обикновено се стопяват около 10-годишна възраст, с началото на пубертета. На този етап децата вече нямат време за измислени чудовища – твърде заети са да търсят своето място в огромния свят, да определят позицията си в обществото и да оценят собственото си „Аз“.

Според Фройд кошмарните „сънища на разума“ са предизвикани от ранното детско либидо, което не намира израз на крехка възраст. Според съвременните психолози обаче причина за детските страхове са тревожността, присъща на някои етапи от развитието, ранните психологически травми, стресовите ситуации или дори фобиите.

При децата реалността и фантазията стоят рамо до рамо. Детето може да се изплаши от приказен персонаж и дори от метафори като „промили са му мозъка“. Най-трудната част от идентифицирането на детските страхове обаче е, че самите родители се боят от тях. Майките и бащите често не желаят да изслушат плашещите истории, обсебили ума на детето им. А твърде нервната реакция на децата към на пръв поглед обикновени неща понякога просто дразни възрастните.

За да помогнете на детето, трябва първо да разберете каква е природата на страха му.

Проблем: детето се страхува, че ще стане нещо лошо – че автобусът, с който пътува майка му, ще се блъсне; че ще остане забравено в детската градина, където таванът ще се срути... и т.н. Всичко това са симптоми на стрес. За децата на 5-6-годишна възраст е характерно да се страхуват за родителите си и за живота си – те едва са започнали да осъзнават, че хората не са вечни. Но ако страхът стане натрапчив и предизвиква соматични реакции (треперене, загуба на апетит, гадене, повръщане, разстройство), значи вече става дума за тревожност.

Какво да направите: трябва да преразгледате ритъма на живот на детето. Проблемът може да е предизвикан от твърде натоварена учебна програма, непосилни отговорности, застояване до късно пред телевизора или компютъра, гледане на екшъни или филми на ужасите... а понякога дори на централната емисия новини. Детето трябва да получава достатъчно време за почивка и да избягва емоционални натоварвания (в никакъв случай не му викайте и не се карайте с други пред него). В краен случай може да има нужда от консултация с детски психолог.

Проблем: страх от нещо конкретно – мишки, паяци, пеперуди, асансьори, огледала и др. Виждайки ужасяващия предмет или пък намирайки се в определена ситуация, детето изпитва панически страх. Може например да избягва да спи на вилата, където има мишки, да заобикаля котките отдалеч и т.н.

Това е класическа фобия. Предразположеността към фобии е генетично заложена, а самият страх се смята за необоснован. Възможно е детето да е развило фобия след определена травма – може да свързва болезненото падане от колелото с возенето в болничния асансьор.

Какво да направите: в никакъв случай не карайте детето да се изправи срещу страха си, не му се подигравайте за слабостта му и не му обяснявайте, че се страхува от глупости. Детето трябва само да регулира борбата си със страха. Само чувствайки се готово за борба, то ще може постепенно да елиминира страха. Впрочем повечето фобии утихват по естествен път с достигането на зрелостта, така че този страх не е доживотна присъда.

Проблем: страх от определена ситуация или външно физическо въздействие. Например детето много се страхува от непознати хора, притеснява се да не го оставят само на улицата, да го блъсне кола, да си изгуби ключовете от вкъщи и т.н. Всичко това най-често е резултат от психологическа травма.

Повечето хора са преживели не една психологическа травма през живота си. При по-малките обаче тези травми се изразяват особено ярко – подсъзнанието на децата е стихийно, а емоциите са много честни и силни. Децата често не знаят как да овладеят изживяванията си.

Тези психологически травми могат да са с различен характер. Например притеснените от безразсъдната общителност на детето родители са му разказали за опасностите от това да говори с непознати или пък за последствията от пушенето и пиенето на алкохол (описвайки и мъчителна смърт). В резултат на това детето може да възприема всеки непознат като маниак и убиец, да развие проблеми в общуването. Или пък да започне да се страхува от цигарите и алкохола просто като явление, да се задъхва, само като ги види на плакат или на витрината в магазина. Травмата може да е свързана и с публичен присмех или мъмрене и др.

Какво да направите: в никакъв случай не учете детето да потиска емоциите си (с изрази „Нали си мъж! Не хленчи“ или „Голям си вече, само бъзльовците се страхуват“). Заключените емоции нанасят още по-тежки травми на съзнанието и могат да станат причина за сериозни поведенчески и психически нарушения. По-добре обсъдете с детето страха му, питайте го какво изпитва и му предложете защитата си при контакт с плашещите го фактори.

Проблем: страх от публично представяне, общуване или работа под наблюдение. Този страх е свързан с чувство за срам и понижена самооценка. С годините детето започва да се осъзнава като отделна личност, носеща отговорност за собствените си действия. Ако като по-малко винаги е било под защитата на родителите си, то сега трябва да контактува само със света...

Детето може да развие проблеми с общуването, ако мислите и действията му често са били осъждани. Например ако родителите му постоянно са му казвали „Не те ли е срам?“ и са го сравнявали с други „по-добри“ деца.

Класически случай – детето изведнъж започва да се справя все по-зле в училище. Родителите му се карат за това, заплашват го с наказание или направо го наказват. Училищният психолог обаче след разговор с детето разбира, че опитвайки се да учи или да си пише домашните, детето не се съсредоточава върху предмета или задачата, а върху отношенията с родителите си. Страх го е да се покаже „лошо“ и затова е плахо и нерешително в учебния процес.

Какво да направите: важно е поначало да не понижавате самооценката на детето, да не го притискате и да не се опитвате да го „поправите“ с негативни действия и думи. Вместо да му се карате, просто си поговорете с него и му обяснете нещата.

Прости начини за преодоляване на страха

* Нарисувайте заедно въпросния „ужасен страх“ възможно най-правдоподобно. После позволете на детето да се „погаври“ с него – например да нарисува на „страшното куче“ смешна клоунска шапка, глупава усмивка или магарешки уши. Ако на детето тази идея не му харесва, нека нарисува обекта на страха си в най-безопасната възможна ситуация. Например същото това куче, но вързано и с намордник.

* Можете да си правите шеги със страха. Добре е да имате наготово два-три остроумни коментара относно обекта на фобията му, може би и няколко вица по темата. Впрочем според психолозите хуморът е безболезнен отдушник на агресията. Затова присмиващото се на страховете си дете ще ги победи, оказвайки се по-силно от тях.

* Напишете заедно приказка за това как детето ви е победило страха си. Нека приказката започне тъжно, но завърши с щастлив край. Например лошият вълк да се окаже добър, злобните хулигани да излязат страхливи слабаци, а Баба Яга да се сприятели с главния герой и да му стане баба.

* Позволете на детето да изрази негативните си емоции. Нека скъса на парчета снимка на обекта на страха си или пък да набие възглавница, представяйки си, че тя е някой страшен злодей.

* Обяснете на детето, че страхът е нещо нормално и че и възрастните го изпитват. То отначало ще се свива и разтреперва при вида на ужасяващия обект, но постепенно ще свикне.

* Казвайте на детето, че винаги сте до него, че е в безопасност, че с вас може да не се страхува от нищо.

* Хвалете детето колкото може по-често за всяка (дори и малка) негова победа над страха. Това ще го стимулира да продължи да се бори.

* Питайте детето от какво точно се притеснява. Какво точно ужасно очаква да се случи? После му обяснете просто и достъпно, че тази страшна ситуация е невъзможна или малко вероятна.

* Не ставайте и вие роб на фобията на детето си, не променяйте живота си така, че да се съобразите със страха. Продължете да действате и живеете нормално. Ежедневните и битови срещи със страха, без натиск и присмех от ваша страна, ще помогнат на детето да преодолее само проблема.