Защо се съгласяваме на неща, които не искаме? Защо не говорим за онова, което е важно за нас, не заявяваме какви са потребностите ни? В много случаи това поведение се дължи на страха от това да бъдем отхвърлени. Откъде идва този страх и как да го преодолеем?

Всички се страхуваме от нещо, но рядко се замисляме как влияе страхът на живота и решенията ни. С осъзнатите страхове, например страха от летене, от високо или от паяци, се оправяме по-лесно. Но неосъзнатите дълбоки страхове могат да бъдат крайно деструктивни и да управляват живота ни.

Един от най-силните такива е страхът да бъдеш отхвърлен. От него зависи адаптацията в обществото, успехът в личен и професионален план, самооценката, независимостта от мнението на другите. Нуждата да бъдеш приет е заложена по рождение във всеки един човек. Когато се страхуваме, че няма да бъдем приети, обличаме този скрит страх в други формулировки: „Аз не мога да призная чувствата си, ами ако се окажат несподелени?“, „Не мога да поискам увеличение на заплатата, защото се страхувам, че ще ме уволнят“.

Задачата на мозъка е да ни опази, да ни защити от лошите неща. И когато ние казваме „Бившият ми разби сърцето, ако ми се случи пак нещо такова, няма да го преживея“ или „Мен никой никога няма да ме обикне“, мозъкът отбелязва това. Затова веднага щом възникне подобна ситуация, той ни показва изопачена реалност – онази, която ние сами сме му нарисували.

Откъде идва страхът да бъдеш отхвърлен?

Той се е появил още в древни времена, когато перспективата да бъдеш изгонен от обществото или племето е означавала, че ще трябва да оцеляваш сам, което било достатъчно трудна задача. Този страх на практика се равнявал на страха от смъртта.

Но ние живеем в друго време и в други условия, затова добре ще е да осъзнаем истината – ако бъдем отхвърлени, няма да умрем. Може би ще се натъжим, ще се чувстваме самотни или уплашени, но няма да умрем. В наше време този страх се формира още от детството. Когато детето се държи зле, родителите го пращат в друга стая. Тоест, ние все така използваме изолацията, като в древни времена, за да накараме детето да спазва определени правила – и по този начин залагаме у него този страх.

Това може ли да се избегне? Да, стига да подходим съзнателно към това какво и как да казваме на децата, ако не следваме примера на нашите собствени „възпитатели“, които са ни казвали „Я стига си хленчил“ и „Голяма работа, обидили са те в училище, следващия път цапардосай този, който те обижда“. Вместо това можем да кажем „Казали са ти, че си глупав? А ти самият какво мислиш за себе си?“. Най-вероятно детето не се смята за глупаво. Трябва да подкрепите тази негова мисъл – важното е това, което то самото мисли за себе си. Повечето хора страдат от изречени от някого думи – не само сред децата, но и сред възрастните. Думите могат да причинят огромна вреда, те проникват в дълбините на душата.

Как влияе страхът на живота ни

Страхът да бъдеш отхвърлен е фундаментален, той е свързан с неосъзнатото. Заради това ние често се страхуваме от какво ли не – да купим погрешния подарък (ами ако не му хареса на рожденника?), да се облечем неподобаващо (ами ако ми се присмеят?), да разкажем за потребностите си (ами ако ни откажат или дори ни се ядосат заради „наглостта“ ни?).

Страхът понижава увереността ни в себе си. Ние нямаме куража да кажем „не“ в ситуации, които не ни харесват, ставаме сговорчиви и услужливи от страх, че в противен случай другите ще ни отблъснат, ще ни „изгонят“ от обществения си кръг. Ние се страхуваме от това в семейството, в обществото, на работа, в училище, в университета – навсякъде.

Това води до разочарование от живота, прокрастинация, панически атаки, стрес и депресия. Мнозина си задават въпроса какво ли им пречи да постигнат успех. И тук отново стигаме до страха – „ако преуспея, хората няма да ме харесват“, „ако преуспея, ще изгубя приятелите си“, „ще ми завиждат“, „партньорът ми ще се чувства непълноценен с мен“. Тези мисли ни тласкат към отбягване на успеха.

Хората, които се страхуват от неуспехите, също саботират собствените си планове: „Искам да се запозная с това момиче, но какво ако тя ме отхвърли? По-добре да не се пробвам изобщо“. На тези хора им е по-лесно да не реализират плановете си, отколкото да претърпят неуспех.

В стресова ситуация мозъкът се настройва на проблемни мисли: „По-добре да не правя това повече, тогава няма да ми се наложи да минавам пак през същото“. Но проблемът не е в самия страх, а в нашето отношение към него, което се формира от мислите. За да се справим със страха си, трябва първо да удържим победа над мислите, които се преобразуват в този страх.

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА НАД СТРАХА

1. Презентация

Изберете място, където никой няма да ви пречи, седнете удобно и затворете очи. Помислете си за страховете си. Представете си, че гледате на голям екран презентация със слайдове със заглавето „Моите фантомни страхове“. Постарайте се да разгледате възможно най-ясно и внимателно всеки кадър.

Ако се страхувате, че ще бъдете отхвърлени, представете си на слайда, че бивате изоставени, че хората не искат да общуват повече с вас. Ако се страхувате да преуспеете, представете си, че всички са ви обърнали гръб, когато сте постигнали успех. Прегледайте тези слайдове и прочетете появяващия се в центъра на кадрите текст: „Това не е вярно, това са само образи, които се появяват при осветяване на слайда“.

Сега вижте как слайдът със страховете започва да губи яркост. В крайна сметка картинката изчезва и остава надписът „В теб няма страх“. Ако правите упражнението напълно осъзнато, то много ще ви помогне да преодолеете страховете си.

2. Отнесени от вихъра

Задайте си въпроса „От какво се страхувам всъщност?“. Вземете лист хартия и опишете страха си. Сложете текста пред себе си и прочетете написаното. Изречете „Аз не те признавам. Ти си страх, който ме плаши – аз се страхувам да бъда отхвърлен. Аз знам, че ти се опитваш да ме защитиш и оценявам това. Благодарен съм ти. Но сега е време да се сбогувам с теб. Аз се научих да живея без теб, вече нямам нужда от закрилата ти. Освобождавам те от тази роля. Аз съм в безопасност“.

После вземете този лист хартия и го изгорете. Отворете прозореца и изхвърлете пепелта. Кажете на страха си „Прости ми, но отсега нататък ще живея без теб“.

Тези упражнения действат постепенно. Преди всичко това е работа над подсъзнанието. В продължение на една седмица следете състоянието си – ще се почувствате много по-добре. Много е важно да осъзнаете страховете си и за по-задълбочена работа можете да се обърнете към специалист. Ако обаче нямате такава възможност, в много случаи можете да си помогнете сами.