Автор
Ива Петрова

Как съхранявали красотата си наложниците от султанския харем и какво е правилото на седемте хранения

Турската поредица "Великолепният век" успя да задържи вниманието на българските зрители пред телевизионните екрани в продължение на няколко години, пренасяйки ги в епохата на един от най-великите владетели на Османската империя – Сюлейман I Великолепни.

Именно по негово време империята достига най-големия си разцвет и бързо се превръща в световна сила. Освен с мащабните си военни кампании, които той сам предвожда, султанът е запомнен и с неговите реформи, постлали пътя към възхода на държавата, както и любовта му към жените и изкуството. Неслучайно освен Великолепни той е наричан и Законодателя.

За разлика от други султани, управлявали преди него, Сюлейман Великолепни има само четири жени в харема си. От тях обаче негова официална съпруга е само една – украинката Хюрием Султан, за която владетелят се жени, като скандализира целия мюсюлмански свят по онова време. Хюрием, или Александра Лисовска, както е рожденото ѝ име, била заловена от кримските татари и подарена на султана като подарък. Запленен от красотата ѝ, той се влюбва дълбоко в нея, освобождава я и я прави своя съпруга. Двамата имат общо 6 деца.

Не върху Хюрием обаче ще спрем днес вниманието си, а върху харемите като цяло през епохата на Османската империя, и по-точно – върху това как избраниците на султана са били подготвяни за наложници и с какви изисквания е трябвало да се съобразяват, за да съхранят хубостта и женствеността си дълго време през годините.



Минус 10 килограма


Всъщност истинският живот на наложниците не е бил никак лесен. Те трябвало да спазват определени правила, за да останат красиви и стройни. Всепризнати диетолози разработвали за средновековните красавици цели комплекси от диетично хранене. Така с времето специално за харема било създадено златното правило за седемте хранения. Приложено днес, то гарантира намаляване на теглото с 10 кг.

Брюнетките са най-красиви

Всъщност думата "харем" се превежда като защитена територия. Тоест място, където влизането е забранено за всички мъже, с изключение на султана и, разбира се, евнусите. Но това е не просто харем или салон за красота, а институция за благородни девици.

В книгите пише, че селекцията на наложници била изключително строга, а самите те били следени доста изкъсо в харемите. Там били докарвани красавици от всички страни, попаднали в пределите на Османската империя. Превес имали брюнетките, а русокосите често били принуждавани да боядисват косите си в по-тъмни нюанси. Според статистиката 85-90 % от дамите в харемите били брюнетки. Блондинките били значително по-малко. Червенокосите красавици пък се смятали за табу – през Средновековието владетелите ги виждали като въплъщение на демонични сили.

Тънка талия и пищен ханш

Ще се изненадате, но височината на момичетата не била особено важна. Важното било те да са стройни. Оказва се, че представата за знойните пухкави танцьорки е абсолютно погрешна. Според хроникьорите те не трябвало да бъдат нито твърде слаби, нито пълни. Наложниците трябвало да са грациозни, с тънки талии, но с женствени форми.

Султаните особено ценели бедрата и ханша. И, колкото и да е странно, те почти не обръщали внимание на гърдите. Идеалното съотношения гърди/ханш, описвана в книгите, било 2/3. Това е напълно в съответствие със съвременния идеал за красота 60/90.

Ходене, но и бягане

Султанският харем разполагал с около 500 стаи и огромен парк. На наложниците било забранено да се возят в карета (с изключение на любимата съпруга на владетеля). Където и да ходели, те трябвало да се движат пеша. Всъщност именно ходенето бил идеалният средновековен фитнес. Всеки ден в парка се провеждали състезания – едно момиче бягало, стискайки шал или кърпичка в ръката си. Останалите трябвало да я настигнат и да грабнат кърпичката. Тази, която успявала да хване кърпичката, ставала кралица на деня. Позволявали ѝ хамам, масаж и други глезотийки, последвани от нощ в покоите на султана.

Танцуване до припадък

Според общоприетото схващане наложниците не можели да танцуват нищо друго освен бейли денс. В книгите обаче се казва, че танцовият им репертоар включвал до 20 различни танца, всеки един от тях със своята сложност и специфика. И на репетициите, и пред султана момичетата носели тежки гривни на китките и глезените, а понякога и огърлици. А можело просто да държат в ръцете си портокали, плодове от нар и т.н.

Водна аеробика

Друг вид физическа активност на наложниците било плуването. Наложниците се плискали в три големи басейна на територията на харема. Смята се, че през 15-ти век вече е имало някои елементи на водната аеробика: момичетата са се занимавали с разтягане в тандем една с друга. Между другото, именно в басейна султанът наблюдавал своите красавици и решавал с коя от тях в коя нощ от седмицата да бъде. Но най-важното е, че всички тези упражнения – ходене, бягане, плуване и танци, не изисквали никакви свръхчовешки усилия. Всичко се случва сякаш от само себе си, а ефектът бил невероятен.

Правилото на седемте хранения

Според записите в книгите на харема научаваме, че наложниците са се хранели седем пъти на ден! Това не е диета, а просто мечта. И така, какво им било позволено да ядат?

1. Сутринта на гладно те пиели айрян. В Турция го предпочитат солен, но може да се консумира и без сол.
2. Закуска: варени яйца, пиле, зеленчуци, плодове. И пак айрян, но с нарязани зелени зеленчуци в него.
3. Кафе пауза. Кафето в онези дни се смятало за напитка само за елита. А на жените изобщо било забранено да го пият. С изключение на наложниците. Фурмите и стафидите обикновено се сервирали с кафе.
4. Обяд. Задължителна зеленчукова супа или леща. Менюто включвало също така месо, маслини и тънки рула от лаваш, пълнени със сирене и зеленчуци. Между другото, пълнените маслини (със сьомга, лимон и други екстри) са много популярни сега, така че тази идея е измислена в харема на султан Сюлейман. Исторически факт.
5. В следобедните часове наложниците отново похапвали, този път в чиниите им присъствали октоподи и други морски дарове. И отново зеленчуци, сирене и маслини.
6. Вечеря. Най-често само плодове. Но тези, които отивали в спалнята на султана, получавали разрешение да пият кафе.
7. Сладкишите били разрешени на наложниците само докато се намирали в покоите на султана.

Важно! В книгите за харема се посочва консумацията на порции. Момичетата нямали право да ядат повече от 250 г на едно хранене. И чиниите бяха малки, за да не се изкушават.

Характеристики на националната кухня

Първо, всичко се приготвя в зехтин, което е не само вкусно, но и много здравословно. На второ място, турците използват най-диетичното месо – агнешко, телешко и пилешко. Освен това салатите и зеленчуците никога не се подправят с майонеза! Само лимонов сок, малко оцет и зехтин. Зеленчуците в големи количества също са плюс. Особено печените патладжани (все пак бабаганушът също е измислен в харема на султана). Може да се отбележи и пристрастяването на турските готвачи към киселото мляко, с което те активно овкусяват всичко. Дори месото се готви в кисело мляко.

Четете още: Великолепният век: Уроци по любов от Хюрем Султан