Обикновено важните решения в този живот подлежат на дълго обмисляне, но понякога буквално за часове разбираш, че нещо не е за теб. Успях ли да ви объркам? Няма страшно, така се чувствам и аз след един доста особен уикенд.

Обожавам децата и за мен всички те са перфектни, защото са изключително неподправени. Дори и когато все още не могат да говорят, виждаш неприкритата емоция в очите им, възхищаваш се на умението им да изразяват желанията си по възможно най-простия начин. Стига да не си загубил детското в себе си безвъзвратно, няма да ти е никак трудно да ги разбереш. Противно на повечето схващания, в детското поведение има солидна логика. Винаги съм живеела със съзнанието, че аз обичам децата, както и те мен, и може би някога в бъдещето ще бъда нелоша майка. Е, едни 48 часа тотално преобърнаха тази ми представа.

Звездите се бяха подредили по особен начин – бяха ми поверили най-разкошното 1-годишно дете на света и в същото време бях на работа, слава Богу от вкъщи. Уикендът започна ударно още от петъчната нощ - малкото се разболя за първи път в живота си. Следващите дни се оформяха още по-забавни, отколкото предполагах. И тогава разбрах що е то отговорност – едно беззащитно същество има нужда от теб и ти не можеш да избягаш.



За щастие „повредата“ в детето не оказа сериозно отражение върху общото настроение и като цяло всичко мина гладко и заспахме спокойно. В следващите дни от мен се искаше единствено да запазя човечето здраво и цяло и по възможност без допълнителни поражения. В комбинация с работния процес, който трябваше да ври и кипи от мен обаче, беше незабравимо. Привидно не исках да изглеждам притеснена пред родителите на мъничето, заради двата дни, които ни предстоят и огромната отговорност, която ще легне на раменете ми, но всъщност си ме беше шубе. Казах си, че в такива моменти просто приемаш, че в живота има екстремни ситуации и ако си зодия Овен, като мен, в крайна сметка всичко ще е наред, защото си безмилостно упорит. Все пак, благодарна съм на съдбата, защото имах шанса да бъда майка, макар и за малко, макар и пробно и разбрах, че тази история може би не е за мен.

Това разкошно момиченце, на което имам честта да съм леля, е достатъчно голямо, за да се държи като зряло същество с ясно изразен характер и достатъчно малко, за да не оформя мислите си на човешки език. То може и да не знае що е то „манипулация“, но пък я владее великолепно. Определено усеща, че кристално сините ѝ очи ме разтапят и може да ме накара да направя каквото пожелае буквално с един поглед и щипка мрънкане. И да ви кажа, чак сега разбирам какво е да си придатък към едно малко създание, което управлява всяка секунда от живота ти. Дори и отиването в банята, макар и за секунди, не може да се случи просто така. То трябва да е добре обмислено, така че това сладко създание да не си разбие главата на плочките в коридора или да не бръкне в някой контакт, който случайно си пропуснал да обезопасиш. Насаме с бебе и на работа си е щура забава и най-дружелюбно бих ви казала: „Не опитвайте това вкъщи“.



И както споменах преди няколко реда, положението беше доста по-интересно, отколкото се предполагаше, тъй като малкото същество беше болно. В комбинация със строгия хранителен режим, трябваше нагло да ѝ пробутвам разни лекарства, които имаха мирис на гръмнала бомба в химичен завод. Не можете да си представите огорчения ѝ поглед, когато ѝ подавах лъжица попара, подправена с тези ужасни прахчета. След това идваше ред на най-голямото мъчение, наречено „смяна на памперса“, което всеки път преминаваше под акомпанимента на зловещ рев, мисля че оттогава слухът ми значително намаля. И за двете страни не беше никак приятно, а подробностите приятелски ще ви спестя. Само ще добавя, че в рамките на един ден повтаряхме това упражнение между 5 и 7 пъти.

Продължаваме напред! Едно от крайно негативните неща за мен, когато си насаме с малкото човече, е постоянната мисъл за храна. Било то за неговото ядене през 3 часа, или за собственото ти оцеляване, което се крие в набързо скалъпен сандвич от всичко, което намериш в хладилника и щедрото количество шоколад. Все пак, имаш нужда от някакво миниатюрно щастие и гориво, за да тичаш след детето, което с неприкрито удоволствие прави беля след беля. Никога няма да забравя как трябваше да свърша нещо наистина неотложно на лаптопа и в същото време това сладко същество ме гледаше в очите, разсипвайки щедро леща на пода. Сигурно е излишно да добавям, че докато го правеше, се смееше истерично. А и като споменах пода, да не пропускаме факта, че тя обича да дегустира всичко, що е паднало на земята. Ако нещо е било на пода, то сякаш изглежда много по-вкусно в нейните очи. Същото мога да кажа и за „богатствата“ в боклука. Няколко пъти бях на косъм от сърдечен удар, виждайки малкото да посяга с устрем към кофата. Едвам успявах да я убедя, че в нея няма нищо интересно. Но нека не се отклонявам твърде много от най-голямата ми мъка – постоянното похапване. Едва сега разбирам защо повечето млади майки не могат да си възвърнат предишната форма – ами, то ти не спираш да угояваш и детето, и себе си. А освен това постоянно идват разни баби, които най-добронамерено ти носят какви ли не вкусотии, мислейки си че умираш от глад. И естествено, че нямаш нито време, нито сили за спорт.



Идва любимата ми част – (не)спането! Пада нощта, хвърчат лечебни каши, млека, а времето за сън се изнизва твърде неусетно. Нямам никаква представа защо бебетата се превиват от плач, когато им се спи. Не може ли просто да затворят очи и да се понесат към страната на сънищата? Как така не се сещат за този значително по-лесен вариант? Не знам дали ще получа отговор в този живот, но ето какво разбрах от лелинството досега – да си майка, на първо място означава да не приемаш липсата на сън твърде сериозно. Примиряваш се, че в следващите години не разполагаш с нощта и не ти се полага да спиш. Това е. Борбата за почивка е безсмислена.

Накратко казано: не съм напълно убедена, но още не съм взела решението дали да си остана просто леля и никога мама, но знам, че първо ще се наспя. А колкото до горката ми племенница – тя е добре и с огромна усмивка посрещна родителите си след изтощителния уикенд. Амин!