Какво знаете за Северна Корея? Може би, че е изостанала според западните разбирания държава, че там има немислима за XXI век диктатура и цензура, че като цяло е страна, изолирана от целия свят. Може би сте чували, че правителството блокира достъпа на цивилни до интернет и че има само една контролирана, държавна телевизия. Може би знаете също, че там се екзекутират хора за това, че получават обаждане от чужбина или за това, че гледат холивудска продукция.

Северна Корея със сигурност е една от най-мистериозните държави в света, съществуваща извън времето, с един крайно репресивен режим, който безмилостно смачква всеки дори бегъл опит за протест. А знаете ли каква е съдбата на жените в тази страна? Не е трудно да се досетите - оказва се, че въпреки обещанията на управляващите през годините за равноправие между половете, там властва патриархат. Ето няколко факта, които ще ви изградят представа каква е всъщност реалността за дамите в Северна Корея:

1. Жените са съветвани да не посещават други домове на 1 януари, защото носят лош късмет.

2. Смята се за лош късмет първият клиент на магазин за деня да е жена.

3. Въпреки че ситуацията е малко по-добре в днешно време, жените са подложени на жестока критика, ако мъжът им бъде видян в кухнята.

4. Единственото задължение на мъжете у дома дори не е да се грижат за прехраната, а за това семейството - жената и децата, строго да следва идеологията на партията и да не предприемат нищо срещу нея.

5. Ако някой в семейството направи нещо, което противоречи на идеологията на партията, то се смята за достатъчно основание за развод.

6. Жените играят огромна роля за възстановяването на държавата след Корейската война. Те обаче не получават широко афишираното равенство на половете, а са използвани просто като работна ръка. За да насърчат повече жени да работят, партията раздава медали на „героините“.

7. Жестоката реалност е, че всеки ден севернокорейките са подлагани на ужасяваща полова дискриминация както на работното място, така и у дома, а също и на сексуални посегателства, срещу които властите не предприемат нищо.

8. Домашното насилие, което по данни на неправителствената организация Human Rights Watch е широко разпространено в КНДР, не се наказва и не се проверява - разглежда се като личен проблем, в който никой - нито държавата, нито странични хора, трябва да се месят.

9. Жените често стават жертва на насилие не само у дома, но и навън, на обществени места като пазара, например. Дами разкриват пред Human Rights Watch, че са били в нежелан сексуален контакт на работното място, във влакове, на пътя, като мъжете без свян са опипвали гърдите и бедрата им. Дори да има полицай наоколо, той никога не предприемал нещо, за да защити момичетата и жените.

10. Нежният пол много често избира да не докладва случаите на насилие на властите, защото се опасява от ответни мерки. Например, ако жената сама издържа семейството си, и реши да отнесе случая до компетентен орган, я грози
загуба на работата или дори по-сериозно "наказание".