ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Това е първият текст на Яна Стояна за новата година! Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

-Име?
-Русалия Молска.
-Възраст?
-Е, хайде сега, да не влизаме в подробности..
- Разкажете как предизвикахте пожара?

- Нямам вина, господин пожарникар, просто се уча да готвя. Вижте, сега е модерно да си кулинар, затова се записах на курс. Пълнените чушки, бобът и мусаката са простащини, да не говорим за киселото зеле, чийто аромат изпълва половин година и най-забутаните кътчета на страната ни. Ако знаех колко е сложно кулинарното изкуство, никога нямаше да се хвана на тая въдица. Ох, не ме прекъсвайте, че се обърквам и ще почна отначало. Съжалявам, че ви опърлих косата ,но вие ме стреснахте. Тъкмо карамелизирах крем брюле с мини горелката, вие нахлухте, аз се изплаших и като се обърнах, белята стана. Не съм чула сирената и шума, защото бях със слушалки в ушите – с Рамщайн се съсредоточавам . Не съм кукувица, моля ви не така! Не аз ви извиках. Знаете ли колко е трудно да се готви? Докато съм творила десерта, конструираното ми говеждо с краставици на жулиени, лук на полумесеци и сотирани картофи се е попрепекло, димът е стреснал съседите и те са ви извикали. Ако знаех, че такива симпатични пожарникари ще строшат вратата заради мен, щях да се облека малко по-така..Вие женен ли сте? Не ви се подмазвам, не се нервирайте,де ! Сега е модерно да си бръсната глава, веждите ще ви ги нарисувам лично за компенсация. Не искате? Добре, но и така сте много сладък..

Нали не сте веган? Приятелката ми муцката е откачила на тази тема – кълве сурови зърна и листни растения като мисирка. Твърди, че е здравословно, но на мен ми е противно. Лицето и посивя, погледът и се оцъкли, шията и се набръчка като на костенурка и все е нервна – според мен от глад. Аз гледам на трапезата да е балансирано – белтъчини, въглехирати, фибри – свят ми се завива от смятане на калории. И много се внимава в пропорциите и начина на приготвяне. Следващата седмица ще почна с молекулярна кулинария – знате ли какво е това? Последен писък на модата – да се чудиш как сме живели без нея. Накратко, изчиташ де що има книги по физика и химия, объркваш си главата и понятията, смилаш несъвместими продукти, прекарваш ги през разни тръбички и бурканчета и накрая плосваш по малко от нещото с неясна консистенция в огромна чиния. Гледаш да го сватосаш по цветове, че да е по-шаренко, да лови окото, стоварваш му една безумна цена и готово. На всяко ястие задължително се дава дълго и непонятно название. Така например, ако смелиш на едно всички остатъци от кухнята от предния ден, няма как да сложиш на масата микс от смлени кюфтета, печена скумрия, кисело зеле с боб и мляко с ориз. Но, ако разделиш сместа на четири, оцветиш я в ярки багри и му лепнеш едно „Покоряващо печено алангле в сос демиглас” или „Любовна симфония за двама а-ла Париж” – вече е друга работа. Гостите ти ахках, охкат, пъшкат и ядат къде от зор, къде от любопитство и никой няма да ти направи забележка, щото са сноби и по-скоро ще умрат, отколкото да си признаят, че си им дал помия, дето и прасетата няма да погледнат.

Господин пожарникар, не ми се сърдете, ще компенсирам вината си с една вечеря – лично ще сготвя. Ето, менюто съм го измислила – рапани в масло, филе от морски дявол с чили сос и 12 билки, половината от поречието на Амазонка, за основно – крехки агнешки котлети с киноа, спанак,шам фъстък и глазиран локум, после стриди с чесън върху половин черупка и за десерт пържен сладолед по пекински в сладко-кисел сос. Моля ви, господин пожарникар, не ме дърпайте, на котлона има тенджера под налягане на силен огън, трябва да я сваля, защото месото от алигатор трябва да се вари точно 58,5 минути и нито секунда повече. Ама недейте ме дърпа, сама ще изляза. И не бутайте с тая палка, ще избухнееееееее, бягайтеееееее!!!