ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Това е вторият текст на Яна Стояна! Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Как се прави филм... Мислите, че знам ли? Понятие си нямам, но знам как се пише сценарий. Или поне съм чувала. Първо, трябва да има сюжет. Добре е драма, но преситеният зрител иска нещо по-така – включете елемент на мистика, най-добре –хорър. За последното ви стигат и новините по телевизията, но някак не са достатъчни, за да утолят глада за силни усещания.

Опитайте да си платите всички сметки наведнъж – ток, вода, парно, телефон – ако и това не ви докара до емоционален екстаз, спрете си интернета. Три дни без него са достатъчни да ви разкъсат душата като граната. Платете си сметката за нета, отпуснете се удобно и си пуснете филм. Който и да изберете, ако е супер-,мега-, най- и по-, сюжетът ще е горе-долу следният. (Сапунките са друга опера, тях за момента ги оставяме настрана. Тук обсъждаме „сериозно кино“).

Нощ, вали, студено е. Винаги вали, ама не просто ръми, ами се излива като през маркуч. /Зад кадър - млад стажант, дошъл да граби с шепи кинаджийски занаят. Той се надява да се учи, те го качват на две щайги, тикват му в ръцете маркуч и той почва да създава проливен дъжд. Но това зад кадър/. На екрана млада, красива блондинка търчи напряко през гробищата. Работи в крайпътен ресторант на малко градче и се прибира от смяна. Решава в 12 посред нощ да пердаши напряко през изоставени гробове. Сама. Защо? Ми 18 сценариста са го мъдрили, три дни са обсъждали сцената и са решили, че това е най-логично. Градски транспорт няма. Явно в този град не са дорасли или не са разбрали, че сме в 21 век. Героинята е полуоблечена, нищо, че е мокро и студено. Те по филмите така си ходят – мъжете много облечени, жените полусъблечени. Ма това сняг, това студ, това военни действия – подробности от пейзажа. Плът иска зрителя, пък да му мислят актрисите.

Нова сцена – луна в близък план, героинята върви напред, докато се оглежда назад през рамо и вика:

– Има ли някой?

Така де – то нощем по такива места е бъкано с народ, един даже изскача полуразложен насреща ѝ да я пита дали е свободна тази вечер. Кадърът се измества върху изкорубено от старост дърво, облаци мъгла аха да затиснат героите, вълчи вой в далечината /що щат вълци в града не е ясно, ама ефектът е в кърпа вързан/.

Нова картина – местната болница, спешно отделение, русата кака е на носилка и реве, щото е в шок, доктори крещят неразбираеми неща и действат по-чевръсто и от данъчен на проверка. В реалния живот крещенето е насочено предимно към пациента, но това е филм – набляга се върху моралната страна на въпроса. Идва лекуващият лекар – млад и зверски красив, очите му сини, та сини – като месарски печат на джолан. Любовта му към младата пациентка пламва мигом. Тя хлипа, той я утешава и я праща на психиатър. Психиатърът е улегнал, спокоен и прекалено елегантен.

В трета серия нашата красавица се влюбва него, разбива сърцето на младия лекар, а той се пропива. В пета серия разбира, че е бременна от доктора, изпада в депресия и отива при психиатъра да му разкрие чувствата си и да си реши дилемата. Психиатърът се оказва гей, при това сгоден за местния прокурор, следват сълзи, драми и вадене на кирливи ризи от детството на героите, та досега.

10 серия – финал на сезона. Героинята в напреднала бременност, постигнала вътрешен мир с помощта на окултното, йога практика и близък контакт с индийски гуру. Става вегетарианка, прави си списък с цели в живота, които иска да постигне. С цел отваряне на третото око и хармонизиране на чакрите, отива на гробищата да търси зомбито, което я нападна в 1 серия. Прощава му и иска лично да му го съобщи. Намира го, говорят дълго за живота, оказват се далечни роднини по съребрена линия. На финала пият брудершафт и играят шах.

Отново е нощ – лунна, тиха и с много звезди. Диктор чете морална поука за сложните взаимоотношения между света на живите и умрелите. Следват две минути мъдри съвети към драгите зрители. Паоло Куелю ряпа да яде.

Камера?
Работи!
Клапа!
Внимание! Последна сцена. Край!

Автор: Яна Стояна