По наше време, казваше баба ми, си разказвахме вицове, а сега смешките се четат от компютъра. И е права, хуморът е различен. Рядко измисляме шегите си и рядко забелязваме, че поводите за смях са на всяка крачка. А на бабите нямат нужда от интернет, за да са безмилостно забавни.

Свикнали сме да подценяваме възрастните заради годините им, но много често само с няколко реплики те стават душата на компанията и показват, че са по-остроумни от своите внуци.

Остаряването не е гаранция, че ще загубите жизнеността си. Пак може да си пускате хардрок на закуска и да публикувате пиперливи коментари през профила си във Фейсбук. Да, има баби, които са на ти със социалните мрежи и черпят приятелите с парчета на Рони Джеймс Дио.

Да, има баби, които скачат като Стефка Костадинова, посещават музикални фестивали и мечтаят да си купят мотор. Баби, които са ме счупвали с въпроса : „ Как някой жени успяват да скрият любовник в гардероба си? В моя няма място и за игла. Котката едва се промушва и пак няма какво да облека”. Може да ги слушате и да си мислите защо и ние не сме толкова готини

Не се заблуждавайте, че някои от тях търсят колата на сина си и след 10-минутна обиколка си спомнят, че са дошли с автобуса. Не се заблуждавайте от звуците, които издават при всяко ставане и сядане. Сигурно мислите, че стават само за бавачки и готвачки, но здраво сте се объркали. Те знаят как да ви уредят с гадже, как елегантно да дадат телефонния ви номер на леля му, но предвидливо да попитат за снимки, за да са сигурни, че не запилявате хубавите наследствени гени.

Всяка баба ще ви разкаже история, след която ще се учудите колко чисто гледат на живота и как намигат на екзистенциалните кризи, пред които младите си скубят косите. Не се страхуват да говорят за смъртта и смятат здравословното хранене за дива простотия. Въпреки че около тях се носи осанката на трупаната с десетилетия мъдрост, най-интересната тема за обсъждане ще си останат девойките, които съседът им води през вечер.

Какво да се прави, държат да са информирани. И за да са в тон с промените, сменят овехтелия стационарен телефон с мобилен. Ентусиазират като малки деца се опитват да разучат всяка функция, а процеса на учене е като комедийно шоу. Опивайки се да прекрачат границата между невежата и професионалиста, вечната битка за човека срещу машина се разлиства в пълна степен. Копчетата са много, а грешките са немислими.

Моята баба също е изживяла големи приключения с телефона. Първо се упражняваше в разпознаване на звъненето, защото вдигаше и на есемесите, питайки кой се обажда. През повечето време телефонът я забавляваше, докато не се случи нещо загадъчно.

Започна да ѝ звъни непознат номер точно в 5 сутринта. Оплакваше се, че когато вдигне, непознатият затваря и не се обажда отново до другата сутрин. Беше отвъд логиката, защото само пет души имахме телефонният ѝ номер и никой от нас не би ѝ звъннал толкова рано. Оказа се, че случайно е настроила алармата, но не е успяла да я изключи и накрая беше натикала телефона между тенджерите в кухненския шкаф.

С широкоскроеност, нетипична за нашите географски ширини и до днес се смее на тази случка. А после доказвай, че младите сме по-отворени.

Бабите ни са пример, че е хубаво от време на време да се смеем със себе си. Че е хубаво да погледнеш със закачка на някои лапсуси, като например да търсиш книжарница Хеликон, но вместо това да попиташ за книжарница Силикон. Или пък да се посмееш на отслабеното си зрение, когато си отишъл да събираш орехи, но заедно с тях си събирал и охлюви.

Истински млад е онзи, който запази ведрият си поглед към живота. Който държи жив позитивния веселяк в себе си и който си позволява да влиза в абсурдни ситуации, за да разсмее себе си и околните. Такива хора държат харизмата си свежа, а волята им да търсят интересното наоколо кара селфи поколението да изглеждат като пълно загубеняци.

Автор: Антония Руменова