ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Днес е време за втория мартенски текст на Яна Стояна. Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Денят е есенно противен, женски яд е стиснал душата ми и, ако видя още само един пост във фейса с пухкаво животинче и лигаво пожелание, ще набия някого. Честна дума! То не са цитати, то не са мъдрости, от които ти залепва мозъкът, то не са дивотии как 50 е новото 40, как след 40 жената била най-привлекателна…Стигаааааа! Писна ми! Не искам да слушам как кожата ми ще светне, ако кълва денонощно папагалска храна, не ям сладко, тичам 10 км всяка сутрин, говоря със заучени фрази, не си ваксинирам децата, практикувам йога, вуду, джудо и кик-бокс, докато се вържа на два морски възела и си хвана млад любовник. Абе я се разкарайте! Слушайте какво ще ви кажа:

1. Драги рекламодатели и прочие промивачи на мозъци, скрити зад фразата „здравословен живот“! Онова, дето прилича на нещо сметено от пода и ви е жал да изхвърлите, та ни го пробутвате като био-еко панацея, си го ЯЖТЕ ВИЕ! То дразни стомаха, гнусно е, от него си вечно гладен и най-важното – кисел. На моята възраст и без това хормоните ми не знаят на кой свят са, едно само удоволствие ми е останало – вкусната храна. И нямам намерение да си развалям рахатлъка, нито пък да си мъча децата с тая адска смес. Обърнете се съм традиционната медицина по въпроса за полезното им действие – ако не ви напопържат, ще ви обяснят много точно как стоят нещата. Обърнете съм към истински лекар, обаче, не към холи-гуру.

2. Сладкото и мазнините са ХРАНА ЗА МОЗЪКА! И за душата. Хранете се умерено, яжте вкусно и се наслаждавайте на простите неща в живота. Бобът и царевицата не са храна за простолюдието, не е срамно да ти харесват.

3. Вярвайте на науката – тя е достатъчно напреднала, всякакви призиви „назад към природата“ са опасни. Четете история, четете с мисъл и разсъждавайте. Благодарение на химията, физиката, медицината днес живеем почти два пъти по-дълго от средновековните хора. И живеем добре, комфортно с много свободно време, щом се чудим как да си съсипем сами достигнатото. Ако ядете необработени био-еко зеленчуци, непръскани плодове и месо от щастливо заклани животни, доволно щрапали в екологична кал, няма да станете по-здрави. Но ще си развъдите стомашни любимци във вид на паразити, болестотворни бактерии и всякакви забравени от Бога гадинки. Изборът си е ваш. А ваксините са ни отървали от болести, отнемали милиони животи в миналото. Струва ли си да рискувате децата си?

4. След 40 е опасно да се товари сърцето с усилени тренировки. Ходенето пеша, балансираните тренировки, ако чак толкоз ви напъва да се тормозите, вършат същата работа. И, ако още някой ми каже „да бъда себе си“, ще го пречукам! Това в днешно време е удобно обяснение за примитивното поведение и липсата на елементарно възпитание на всяка човешка измет и твар! Ние живеем в общество, то се крепи на правила, има норми на поведение, които всеки от нас трябва да спазва. Кой колкото може. Ние и без това сме си себе си – както и да се въртим, задникът ни е все отзад. Важното е да го въртим в синхрон с другите, за да не пречим твърде.

Ей така си говорех наум, докато се правех на „молец“. Сиреч, мотаех се из МОЛ-а по пазарски въпроси. И, както се бях насочила към един магазин за обувки, изведнъж се озовах в алкохолен такъв. Лъскав и примамливо пъстроцветен, сам-самичък по вълшебен начин ми отвори вратите си. С фотоклетка. И аз – хоп! Та вътре. Зад щанда две млади момчета, малко над 30-те по първо сканиране. Ти да видиш! Ще кажете сега – айде, тая се отнесе в мечти. Но аз друго имах предвид /освен онова, което си помислихте, де/.

В погледите им имаше разум! Искрици интелигентност, озаряващи лицата им, усмихнати абсолютно непринудено. Нито един от тях не скочи като ужилен да ми „помогне с нещо“, дишайки нервно зад гърба ми като хиена, докато не купя нещо. И веднага ме спечелиха. /А пък може да е било и поради факта, че се вмъкнах вътре, дъвчейки донът, от който се сипеше пудра захар не само по мене, а и около мен. Да не ги опръскам нещо/. Както и да е.

Оставиха ме спокойно да си подбера каквото там си бях харесала и, докато плащах, ги подложих на кръстосан разпит. В България, казаха те, всеки работи не каквото е учил, а каквото намери. Ха, голяма новина! То в цял свят е така. При вас, обаче има нещо друго. Вие не продавате алкохол от немай къде. Я бързо си признайте! Нещо много доволни ми изглеждате, едни такива спокойни, щастливи. Да не опитвате стоката на работното място, ей! Неее, няма такова нещо, хилят се двамата.

Разбираш ли - вече бяхме на „ти“, - ако работя по специалността си, ще я намразя. Що бе? Да не е нещо срамно? Хъката -мъката, оказа се, че е клиничен психолог, завършил в Москва. Аааа, ясно що любиш спиртните стоки, ама що не си работиш златната работа, - не мирясвах аз. „Защото, - вика, аз и тук събирам опит, но в много по-приятна обстановка, наблюдавам хората, говоря често с тях, то да продаваш, си е чиста психология. Преди да дойда в магазина, 10 години работих в телевизионно предаване като оператор.“ Ай стига бе! Ама после? Е, после, като се пенсионирам, ще си отворя кабинет и тогава ще си направя практика. А дотогава – каквото намеря, така се чувствам свободен, добре ми е.

„Ами ти бе, слънце рижаво, - не спирах канонадата – и ти ли го раздаваш психолог?“ „Ааа, не – хили се рижавото, аз съм завършил режисура. Живях 12 години в чужбина, но в различни страни. Най-ми хареса в Чехия.“ „ Жените ли?“ „Да, жените, дашни и много гостоприемни, хахаха“ Заразителният му смях бързо се свива до чиста слънчевата усмивка. Той пък искал филм да прави. А дотогава – кой каквото намери, докато намери себе си. Ха! Ми то аз отдавна съм се самонамерила, но ми трябваше мъничко дневно чудо, което да ми го напомни. Благодаря на психолога и режисьора от алкохолния магазин, че ми го напомниха. Наздраве!

Автор: Яна Стояна