Тя гори в ролите си и минава като буря през живота. Защото го обича, иска да е такъв какъвто е. Иска винаги да е толкова луда и енергична, колкото е в момента, както на сцената, така и в личния живот. За това и още много други неща си говорим с Койна Русева. Въпреки че е мрачно и вали, на нас ни е топло и се смеем от сърце. Койна има мощен заряд, неслучайно бе избрана за Жена на десетилетието. Това е и поводът да се срещнем. Ето какво споделя българската Марлене Дитрих за ролите, децата, живота....
-Койна, ти стана актриса на десетилетието. Как те накара да се почувстваш тази награда?
-Еми като жена на десетилетието (смее се). Много приятно ми стана. Може да звучи тривиално, но аз наистина не го очаквах. Бях толкова ангажирана в периода, дори на самата церемония не успях да дойда. Играехме представление, но когато получих вашите съобщения, че печеля, ми стана много приятно. Дори трябва да призная, бях забравила, защото когато съм на сцената, забравям всичко освен пиесата, която в момента играя. За час и половина-два целият останал свят не съществува.
-Това ли е тайната на успешния актьор - пълна отдаденост?
-Да. Ако не се потопиш на 100 % в ролята си, ако не си концентриран (в тази професия е нужна много висока концентрация), спектакълът просто не се получава. За да си актьор, трябва да имаш талант, да си отдаден, но и трябва много да работиш. Професията на артиста е малък процент талант и много работа, както казва Станиславски - "99% работа, 1% талант".
-Каква бе Койна на миналото десетилетие?
-Много е трудно човек сам да се опише. Аз, бидейки актриса, се позиционирам и живея пред очите на публиката и на хората чрез ролите си. Аз не искам човекът Койна да излиза на преден план, предпочитам хората да ме опознават чрез работата ми. И това е така, защото аз съм част от всяка една роля, от всеки един персонаж, който изработвам.
Иначе за мен е голямо постижение, че се справих с трима тийнейджъри, заедно с баща им, разбира се, като същевременно израствах като актриса и стъпвах по-стабилно на сцената. Не е лесно да ви кажа да съчетаеш работата и семейството.
-Не можеш да не изпушваш при такъв живот. Как избухва Койна?
-Ооо, да, изпушвам. Аз избухвам много лесно и запомнящо се. Като актриса, прагът ми на емоционална възбудимост е много нисък, много лесно влизам от една емоция в друга. За съжаление моите близки в живота също патят от това.
-Има ли похвати от актьорството, които използваш у дома?
-Не, двете неща са тотално различни. Никога не съм го правела. Но мога да правя друго нещо – личните преживявания, които обогатяват човека, използвам в професията си. Това е по-верният и адекватен път, защото личността ти се изгражда от много неща – не само от работа или само от личен живот, става дума за един много приятен микс. В работата ми винаги се прави анализ на персонажите и ситуациите. Ти анализираш и тогава даваш примери от твоите лични преживявания
-Имаш ли ритуал, преди да излезеш на сцена?
-Имам, но той не е един единствен. Не правя едно и също нещо всеки път. Когато дойде мигът на премиерата, каквото направя преди първата ми среща с публиката зад кулисите, след това го правя всеки път, докато играя същия спектакъл. Ако съм целунала колега, независимо в какви отношения сме, аз продължавам да го целувам, всеки път преди да изляза на сцената. Ако съм направила някоя смехория, независимо дали ми е забавно, правя същата смехория. Това ми е ритуалът.
-Как виждаш Койна през следващите десет години?
-Надявам се да е толкова луда, колкото е сега, защото засега все още пазя лудостта в себе си. Освен това се надявам да бъда също толкова работеща актриса и майка. Обичам си работата, обичам го този живот, искам да върви така.
-Повечето хора улягат, ти как успяваш да запазиш тази лудост и енергия?
-Това много зависи от самия човек. Освен това аз, знаейки законите на работата си, ако прекалено много улегна, уседна и реша, че съм един мастодонт, няма да успея да разпозная следващото предизвикателство. Нашият професор ни е казвал, че при започването на всяка една нова роля, актьорът трябва да успее да бъде като бял лист в началото.
Освен това поради естеството на работата и на контактите, които имаме, хората в артистичните професии, оставаме лудички до края, независимо какви успехи или неуспехи изживяваме. Ние като всеки нормален човек сме зависими от бита и ежедневието, но успяваме да ги надмогнем с тази професия и затова сме благословени. За да можеш да изживееш живота на някой друг, написан от някой автор, трябва да можеш да бъдеш вътрешно пластичен и тази вътрешна пластика ти позволява да останеш дълго време жив и любопитен към живота.
-Ако изобщо можеш да кажеш, коя женска роля ти е най-много на сърце?
-Нямам любима роля - всяка, която репетирам в момента и всички, които съм изработила до този момент, са ми любими. Не мога да разделя една от друга, така както не мога да деля децата си. Всички - и крайно комедийни, и драматични ги играя с еднакво удоволствие. Любима ми е тази, която работя в момента.
-Спомена, че искаш да изиграеш мъжка роля. Кой мъж искаш да изиграеш?
-Да, много ми се иска, защото в световната драматургия има много хубави мъжки персонажи. Ще ми се, защото проблемите на мъжа се разглеждат в много по-голяма дълбочина, докато на жената се гледа малко по-повърхностно - затова ме теглят мъжете, там разрезът е по-дълбок. Заради сложността на мъжките персонажи изпитвам любопитство към тях.
Но желанието ми се сбъдна - ето сега в проекта „Медея“ ще играя ролята на вестител.
-А как си почиваш?
-Обичам да ми е тихо, спокойно и да не правя нищо. Да бъда някъде със семейството си и да се случват тези ваканции, наречени с деца на море. Обичам и сама да ходя по различни места, където ограничавам общуването до минимум.
Бях много социален човек, но сега съм свела до минимум социалните контакти. Изморяват ме, напрягат ме. Преди можех вечери наред да излизам, имах нужда след представление да вилнея до сутринта, сега имам потребност от тишина. Може да е етап и след време да се върна към предишния начин. Кой знае...
-Как поддържаш тази блестяща форма?
-За външния ми вид сериозна роля са изиграли майка ми и баща ми, това е т.нар. ген. Сините ми очи са на прабаба ми. Нямам заслуги за вида си, имам заслуги за поддържането му. Сега слушайте внимателно - поддържам го както намеря за добре. Никак не си падам по тези женски смехории какво точно правя по себе си, защо го правя и как го правя. Какво точно правя ще остане пълна енигма.
Иначе имам порок – цигарите са един от пороците ми, за нито един от другите няма да научите нищо (смее се).
-Как се промени българската жена през последните 10 години?
-Усети се като 100-процентова жена, не само като майка, домакиня и работеща жена. Започна да се грижи за себе си. Като казвам грижи, нямам предвид прическа и грим, а да се грижи и за физическото и психическото си здраве. Много е важно една жена да психически и физически стабилна, няма какво да се заблуждаваме – жената е стожерът на семейството.
