Автор
Woman.bg

Коронавирус, благодаря! Или как опасността ни направи по-добри

Живеем забързано. Толкова забързано, че не усещаме как отминават дните. Тичаме от вкъщи към офиса, към детската градина, до училището на децата, после, ако остане време – към фитнеса, или площадката пред блока, тичаме и тичаме, дори докато спим.

Спим някак си с едно отворено око, защото не можем и не смеем да се отпуснем. Защото все си мислим какво трябва да направим, когато се събудим, когато отидем на работа, когато… Постоянно бързаме за онова наше утре. А днес изтича през пръстите ни като пясък. И не оставя спомен. Децата порастват, ние остаряваме. И все бързаме, притеснени за нещо.


И сега, когато една болест спря часовниците за миг, изведнъж започнахме да осъзнаваме, че животът не е само бързане. Не е само пари. Не е само работа.

Животът е преди всичко щастие. И благодарност. И споделеност. И възможност да бъдем полезни, да правим добро, да откриваме нови неща.

Животът е прекрасен, се казваше в един филм. Жалко е, че го осъзнаваме в моменти, в които образът на смъртта става по-близък и по-ясен.


И ето, че Вселената и Съдбата ни изпращат подобни изпитания. Те ни удрят по главата като един голям звезден взрив и ни казват: животът изтича, не го пропилявай. Не бъди злобен, завистлив, не гледай другите. Съсредоточи се върху себе си и своето собствено щастие. Живей достойно. Бъди човек. Помагай. Пътувай. Споделяй. Раздавай. Щастие.

В Щатите деца скаути продават виртуални бисквитки, а събраните пари даряват на болницата в града.

Ето, една приятелка вчера отишла да си купи кафе. Никъде няма нищо отворено. Тя обаче трябва да работи, защото иначе няма кой да плати сметките. Единственото отворено място е бензиностанцията. И тя отива там. Поръчва си кафе, но жената зад щанда казва, че струва 2,20 лева. Приятелката ми има само два. Оставя ги и се връща до магазинчето си за още 20 стотинки. Връща се и тогава жената зад щанда казва: „Вижте, съжалявам, че ви разходих за 20 стотинки. И аз можех да ви ги дам. То сега в това време”…

Фейсбук е пълен със съобщения за млади хора, които с удоволствие биха напазарували за възрастни хора, за които е опасно да излизат навън точно сега и да обикалят магазините.
Подобни мили бележки се появиха и в доста от блоковете.


Има компании, които произвеждат безплатни маски. Да, има и други, които продават маските за 1,80 лева, като преди това са били 7 стотинки… Но по-важното е, че първите съществуват.

По-важното е, че има заведения, които носят храна на възрастни хора. Безплатно. Има и заведения, които носят безплатна храна на лекарите и сестрите. Върнали касовата бележка, на която пишело, че това могат да направят за тях, защото те правят много за всички нас...

Станахме някак си по-добри. По-грижовни. По-отговорни.
И, да, има още много какво да се желае. Но то винаги има. По-важното е, че зрънцето на добротата е посято. И в един момент ще избуи.