ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Затаете дъх, време е за поредния текст на Яна Стояна. Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

Валери Петров, „За хвърчащите хора“

Няма невъзможна любов, има не пожелана, непотърсена от страх, изстрадана, измъчена, несъстояла се. Винаги има изход, начин да се справиш, ако искаш да го видиш и, ако ти стиска да преминеш чертата. На повечето не им стиска – сврени в удобно съжителство, натъпкали дълбоко в скрина всяка проява или, не дай Боже! – мисъл за обич, страст и щастлива емоция. Любовта е болка за страхливите, опиат за измъчените и щастие за циниците. Налазва те като бръшлян или те халосва като паве иззад ъгъл – спъваш се, падаш и от теб зависи дали ще продължиш напред, или ще се удавиш в депресивна локва.

- Бяхме много млади. Видях я на един купон, искахме кафе, но нямаше чисти чаши. Тогава тя скочи, събра използваните от масата, изми ги, направи кафе за всички и аз си казах: „ОО, пиле! Ти си само за мен! Щом в чуждата къща шеташ така, ми ти моята ще я гледаш като писано яйце!“ И така и стана – ела да ми видиш къщата, свети, детето ми е как е нагласено, натъкмено – няма друга за мен, освен Миленчето…Майка ми все не ми вярва, много се притеснява да не попадна на някоя използвачка или мързелива, но това не може да се случи – имам си Миленчето.
Слушах вече втори час бръщолевенията му, какво съм намирала у него? Майчице, какви очи, каква кожа, иде ми да го удуша! Да беше се сбръчкал поне! Почти година не го бях виждала, поканата му за обяд ме тресна изневиделица. Преди да гъкна, вече бях в пицарията, поръчвайки му спагети и в чинно очакване на Негова Светлост. Толкова беше доволен от себе си, леле каква усмивка… Гадняр! Започна монолога, изцяло посветен на тънката му душевност, през ум не му мина да ме попита как съм, що съм? И ме гледа втренчено, чака реакция.
- Нервен си, какво има?
- Така е, нервен съм, защото е замесена жена..

А така! Не била Миленчето, дето все я вдига като щит пред себе си при най-малката опасност да бъде „забърсан“ от нещо чуждо. Негова клиентка, богата, пълна простакела… Спрях да чувам, а сърцето ми прескочи няколко удара. Копеле шашаво, затова ли ме извика – да ти слушам похожденията, докато пред мен се правиш на примерен съпруг? Но от устните ми излезе само накъсано дишане, а ноздрите ми изпуснаха пара. Замълчах.

Той обича да флиртува и да се грее на пламъците, които събужда в клетите женски душици, закопнели за внимание. Но, в мига, в който жертвата му поддаде и щракне клапа “действие“, той бърза да се скрие под полата на Миленчето. Миленчето е директор на нещо си със сложно заглавие, пуши, кара кола, гледа му детето, чисти му, няма втора на света готвачка като нея.. А пък вечер като си легнели, как си говорели, как вечеряли, как му било спокойно, как той обичал ама точно такъв живот..Ти кого убеждаваш, бе? Себе си или мен? Страхливец! Ако нямаш намерение да обичаш една жена, не събуждай чувства в нея. Не ѝ пращай еротични смс-и по всяко време, не флиртувай с нея, не подавай лъжливи сигнали, а после не стоварвай вината върху нея, че не те е разбрала правилно. Ти няма да спиш с нея, защото държиш на Миленчето.

Тогава защо нито веднъж не спомена, че ОБИЧАШ Миленчето? Ти ДЪРЖИШ на нея, защото ти е удобна, обслужва те като майчица, добра слугиня ти е..Не чух за нея нито едно женствено определение. Циник! Студенокръвен, пресметлив и егоистичен. Знаеш ли какво е да обичаш? А, да, спомням си и втората част на защитата ти, когато приключиш с Миленчето –минаваш на темата за голямата си любов, която до ден днешен сънуваш. И как се омъжила за оня дългуч, родила му две деца.. И, как ти самия си избягал от тази голяма любов, нямало начин да бъдете под един покрив. Що, бе? Не ти е била удобна ли? Или не е позволила да я манипулираш? А обичал ли си я наистина, или те е жегнала в огромното его, като е взела друг, а не е останала да си скубе косите самотна до живот? Не искам да знам как непрекъснато я сънуваш, не искам да знам коя чукаш и с коя флиртуваш. Не мога да понеса нито дума повече. Върви си по пътя и ме остави на мира, не оплитай душата ми в кълбо разбъркани конци. Не пожела да се насладим на няколко истински мига взаимно единение, докато още си довършвахме изреченията, четяхме си мислите и се усещахме от километри. Щеше да бъде тайна, скрита от света, никой нямаше да разбере, никого нямаше да нараним и всеки щеше да продължи по пътя си.

- Яяя, вие какво правите тук, бе? – като чу гласа ѝ, той подскочи като ужилен.
- Миленче? Ми, ние, такова, говорим си тук с една позната по работа, ти не си ли на работа?
- Здрасти, мила! Добре изглеждаш – ухили се Миленчето и ми се метна на врата. Леле, колко години са минали, нямаше да се познаем.

На онзи му се дръпна цялата кръв от лицето, а аз си отдъхнах доволно. Миленчето се оказа моя съученичка, появата ѝ огря като слънце напрегнатата обстановка. Не мога да ви опиша колко ми олекна. Добре е, че някои любови си остават невъзможни, непотърсени и неосъществени. И, че павето, с което Амур те е халосал по главата, те е стоварило в друга посока. На онзи няма да му простя, че ме подлъга, но за Миленчето щеше да ми бъде жал. Свястна душа е, не заслужава да разбере каква змия си грее в пазвата.
Всъщност, денят завърши повече от приятно, защото двете с Миленчето отидохме на бар, вилняхме до нощите и оставихме Негова Светлост да се гърчи в догадки какво ли ще кажа на жена му. А ние дори не го споменахме – за дългите години откакто сме завършили, имаше да си разказваме къде по-интересни истории.