Автор
Woman.bg

Мамините синчета, или защо вече има курсове по порастване

Младите не умеят да перат, да готвят и да чистят. Кой печели от това?

В САЩ все по-популярни стават „курсовете за порастване“ за милениали. Младежите, току що започнали самостоятелния си живот, биват обучавани на основни неща – как да си готвят, как да планират семейния си бюджет и да се грижат за здравето си. Решихме да изясним кой има нужда от подобен тренинг и защо изобщо е нужен той.

Възрастни деца

Милениали наричаме хората, чиито младини са протекли през 2000-те години. Специалисти определят възрастовата граница по различен начин, например Pew Research отнася към това поколение всички хора, родили се от 1981 до 1996 г. В пресата е прието милениалите да се обвиняват за какво ли не – те убиват традиционните индустрии (производството на твърд сапун, бира и дори автомобили), живеят твърде дълго с родителите си, не бързат да се женят и най-важното – изобщо не искат да пораснат.

Специално за такива „деца“, които започват самостоятелния си живот чак на 30, са разработени „курсовете за порастване“. В рамките на обучението се усвояват основни умения (готвене, гладене, чистене), управление на времето и финансите (за да не забравят да си плащат навреме сметките и да пестят пари за черни дни) и правилно изграждане на връзка с противоположния пол.

29-годишната Елена Тумарас от Ню Йорк с удоволствие ходи на тези курсове, макар че признава, че би искала да се научи на всичко това като дете. „Дори не знам как стана така. Бях свикнала, че винаги готви мама, когато живеех с нея. А сега ми е трудно да си приготвя дори и най-простите ястия“. „Всеки ден се сблъсквам с неща, които със сигурност знам, че родителите ми и баба ми и дядо ми умеят, а аз дори не знам откъде да започна“, потвърждава и Сара Дейгъл. „Винаги се учудвам, че хората не знаят неща, които аз винаги съм смятала за основни. Например не умеят да ползват нож или не знаят как да комбинират подправки“, признава авторката на готварски курс Ким Калачио. По-голямата част от учениците ѝ са милениали.

Училището на живота

Най-известните такива курсове са били открити в началото на 2017 г. в гр. Портланд, щата Мейн. „Школата за порастване“ била основана от три жени – Рейчъл Вайнщайн (психотерапевт), Рейчъл Флехингер (комик) и Кейти Брюнел (учителка). Последната впрочем скоро напуснала този бизнес. Създателките на „Школата за порастване“ твърдят, че имат толкова много клиенти, че им се е наложило да организират видеокурсове за 20 долара на месец.

Жените учат младежите да управляват финансите си, да се грижат за здравето си, да градят кариера, да изграждат отношения с хора и екипи, да ремонтират вещи и дори да правят предмети с ръцете си.
Сред видеоуроците има и клип, озаглавен „Да зашиеш копче като готин пич“.

Рейчъл Вайнщайн се заела с този курс, когато видяла колко много от младите ѝ клиенти страдат от постоянно чувство за срам заради това, че не умеят да правят елементарни неща, на които не са били научени. „Те биха искали да скрият от останалите неумението си да управляват парите си или да подредят килера си, но пред себе си постоянно се чувстват неудобно и това ги кара да изпитват стрес“, смята тя. Девизът на „Школата за порастване“ е „Ела при нас, вместо да с обадиш на родителите си“, защото на младежите често им е неудобно да безпокоят родителите си заради глупости като запушени тръби или необходимост да се смени маслото в колата.

Вайнщайн смята, че милениалите се чувстват безпомощни заради това, че в живота им практически няма проблемен избор и натиск от традиционни ценности. Те могат да не мислят за купуване на жилище и просто да живеят под наем, да работят от къщи и да не се женят дотогава, докато не поискат да го направят. Младостта им е била белязана от икономическата криза и технологичния пробив. „Те не са свикнали да чакат – сега те могат да гледат любимия си сериал по Netflix по всяко време, да си поръчват стоки с доставка в рамките на същия ден от Amazon и да си намерят партньор за една нощ в Tinder. Но удовлетворението от работата и здравата връзка не могат да се получат тук и сега, човек трябва да работи над тях бавно и старателно и процесът понякога е дори неприятен“.

Как е станало така

През 2017 г. 35 % от американците на възраст от 18 до 34 години са предпочитали да живеят с родителите си. За сравнение през 2005 г. същият показател е бил едва 26 %. „Сега младите хора живеят по-често с родителите си, отколкото с приятели - и много по-често живеят с родителите си, отколкото с брачен партньор“, пояснява демографът Джонатан Веспа. Според него именно това обяснява неумението на милениалите да правят нещата, които родителите им смятат за елементарни.

Експертът по етикет Мика Майер смята, че милениалите нямат навици за общуване заради развитието на технологиите. „Те са израснали с телефони в ръцете, затова не се справят добре с разговори лице в лице, със зрителния контакт и езика на тялото“.

Вайнщайн отбелязва, че повечето ѝ ученици са били принудени да бъдат добри ученици, за да постъпят в добър колеж. „Ако родителите постоянно натоварват детето с подготовка за изпити и с учене, то разбира се ще прекарва по-малко време със семейството. А и родителите няма да го разсейват от учебниците, за да го научат да мие мивката в кухнята или да закача картини на стената“. Уроците по домакинска работа и трудово са премахнати от програмата на повечето училища и са заместени с научни дисциплини. Някои учащи страдат от постоянна липса на пари не заради прахосничеството си, а просто защото са принудени години след дипломирането да изплащат кредита за образованието си.

„В един идеален свят всички щеше да ни съпровожда някакъв хибрид между нашата баба и вълшебника Мерлин и щеше да ни учи с любов как да правим какво ли не. Но тъй като си нямаме такъв помощник, няма да ни навреди малко подкрепа“, пояснява Кели Уилямс Браун, авторка на бестселъра от 2013 г. „Израстването – как да станеш възрастен с 535 прости стъпки“, както и на блог, пълен с битови лайфхакове.

Милениалите не купуват къщи, не бързат да се женят и да имат деца. И макар че е прието да ги обвиняваме в инфантилност, най-често за поведението им има финансови причини. От 2000 г. насам цените на недвижимите имоти са се вдигнали с една четвърт, а реалният доход на младите специалисти – само с един процент. Не бива да забравяме и за постоянно растящите цени на продуктите и услугите, заради които младите двойки отлагат раждането на деца.

Няма нищо ново

Това явление обаче не може да се нарече ново. През 2007 г. професорката по антропология Холи Суайърс обърнала внимание на това колко са загрижени студентите за бъдещето си. Пред хора те се държали уверено, но в лични разговори признавали, че се чувстват абсолютно беззащитни в света на възрастните. За пет години работа над своята още неиздадена книга Суайърс открила, че феноменът на страха пред израстването и неумението да се правят „възрастни“ неща не е нов – милениалите се отличават само с това, че могат да се оплакват по този въпрос в социалните мрежи.

През 1932 г. историкът Хорас Калън публикувал памфлета „Колежът удължава детството“, в който заявил: „Обучават ме по много предмети, но не ми разказват как да използвам знанията си на практика, за да мога да преуспея в борбата за живот и със самия живот“. През 1972 г. професорът по физика Робърт Хевигхърст отбелязал: „В началото на младостта има най-много неща, които трябва да научиш, и най-малко хора, които да те научат на тях“. Той изброил осем необходими неща, на които никой не учи младите: как да си изберат половинка, как да живеят със съпруг/съпруга, как да създадат семейство, как да отглеждат деца, как да поддържат домакинството, как да започнат кариерата си, как да бъдат достойни граждани, как да си намерят подходяща среда.

Създателите на съвременните курсове за израстване също не смятат проблема за нов. „Преди ако човек не умеел да готви, той отивал на готварски курс. Ако не умеел да управлява финансите си, четял съответните книги. Сега всичко това просто е обединено в едно под името „школа за порастване““.

Суайърс смята, че липсата на основни домакински навици у децата се дължи до голяма степен на дългата работна седмица и на практически поголовната трудова заетост на жените. Родителите прекарват почти цялото си време на работа и не искат да прахосват времето, което прекарват с децата си, за скучни домакински занимания.

Представителите на по-старото поколение са се учили по метода на пробите и грешките. Ако се налагало да си изперат дрехите, те ги перяли, като понякога ги съсипвали. Ако се налагало да се научат да готвят, те молили своя приятелка или майка си да им покаже как се прави това или търсили рецепти в кулинарни книги. Те нямали възможността да видят стотици рецепти в YouTube, но нямали и поводи да се срамуват, че не умеят да ползват ножа толкова сръчно, колкото готвача от клипа.