Автор
Мария Николова

Милена от „Тройка на разсъмване“: У нас има страхотни хора, ние не сме заспал народ

Ако благородството имаше лице, то може би щеше да е това на Милена Златкова от "Тройка на разсъмване" - една борбена и вдъхновяваща дама, която е сред добрите примери на българската действителност. Разговорът с нея те обнадеждава, обогатява и те кара да се замислиш за истинските неща от живота без излишна суета. Затова и днес отново си говорим с Милена - топлия глас от "Тройката", в компанията на който пием сутрешното си кафе. А поводът е, че именно тя спечели с най-много гласове наградата в категория "Кауза" в първите годишни награди на Woman.bg. С Милена поставяме началото на поредица от 10 интервюта, в които отново ще ви срещнем с победителките в надпреварата "Жена на десетилетието".

-Милена, с теб се будят хиляди българи. Ти самата как се успяваш да станеш сутрин?

-Много трудно, с няколко аларми една след друга. Конкретно тази сутрин станах и излязох навън с кучето по пижама на цветя и яке. След това се върнах и си взех един дълъг топъл душ, който всъщност е най-сигурното ми средство за събуждане. Първото си кафе пия в радиото, задължително с чаша вода. Имам си такива дребни ритуали, за да може все пак да кажа здрасти на слушателите.

-Днес кой беше най-куриозният момент в студиото?

-Ами много рано днес към седем и нещо се обади един човек от Варна, който каза, че е матрос. Той говореше за сериозни неща, но аз така се умилих, като си го представих с униформата, че започнах да го занимавам с по-закачливи и весели неща.

-Вие обичате да си говорите с вашите слушатели за секс. Това ли всъщност е най-успешната ви тема?

-Ами всъщност не. Ние май станахме възрастни. С годините си остана традицията да говорим по темата – всеки петък обсъждаме любовни и интимни взаимоотношения, но фокусът по-скоро се измести от пикантната и забавната част към дълбочината на самите взаимоотношения. Мен това много ми харесва, защото линията на разголване се разви по един красив начин. Основното и най-важното е хората да се научат да споделят и да си сверяват часовника с другите, да разказват как се чувстват.

-В този смисъл как според теб еволюираха отношенията мъж-жена?

-За съжаление при някои въобще не са еволюирали (смее се). Но да си призная покрай слушателите ни и покрай кампанията „Повече българчета за България“, която правим 14 години вече, това, което наблюдаваме, е че партньорите в една връзка стават все по-грижовни един към друг с течение на времето. Излизат от патриархалните ограничения, стават все по-смели за разговори помежду си. Освен това мъжете вече не се чувстват така притиснати да отговарят да клишето „Той не плаче, той е силен, той е скала“. Той е човешко същество и затова той и тя май все повече си споделят и се подкрепят като приятели.

-Извън радиото подкрепяш много каузи. Има ли кауза, с която най-много се гордееш, която ти е най-много на сърце?

- Аз съм много благодарна и всеки път ми е много емоционално да говоря за каузите, които подкрепям. Те бяха подарък във времето – подарък е да откриеш в себе си нещо, с което можеш да бъдеш полезен, да установиш, че в много домове светлинките вече греят по различен начин, не само на празници.

Всъщност кампанията „Повече българчета за България“ е на толкова години на колкото и детето ми. Започнахме я, след като решихме, че е време да направим нещо хубаво за хората, които споделят любов. Всъщност тогава си обсъждахме защо толкова много хора напускат страната и защо семействата отлагат решението да имат дете. Във времето тази кауза се разви, като винаги съм я наричала „кръг на човечност“. Самата благотворителна инициатива към кампанията се казва „Човечността има лице“.

-Как точно се разви тази кауза?

- Вече помагаме в много направления – първо репродуктивна помощ от различни много добри центрове в цялата страна, след това помощ от АГ болниците, в последно време много важен акцент са изследванията в ранните етапи на бременността. Асистираме с важни генетични тестове, стигали сме чак и до помощ с детска кухня.
Встрани от това гордея се, че бях донор на яйцеклетки и това е точка, по която продължаваме да работим с фондация „Искам бебе“. Помагаме и по много други каузи, сред които и такива свързани с недоносени деца и деца с диабет. Много присърце приемам и каузата на майките на децата с увреждания, защото те завинаги остават деца, те порастват като големи хора, но те цял живот имат нужда от грижа.

-С какво най-трудно се примири във времето?

-Най-трудно във времето ми бе да приема, че като в книжните битката между доброто и злото продължава цял живот, но доброто никога не побеждава. Така че всяка една революция не е завинаги, трябва всеки ден да защитаваш справедливостта и каузите.

-По-човечен ли е според теб българинът в сравнение с преди 20 години?

- Трябва да отбележа, че у нас има страхотни хора, не обичам да се казва, че ние сме заспал народ. Все повече хората публично се ангажират с каузи, което е хубаво. Докато преди години, когато ние започвахме в „Тройката“ нашата кампания, много медии смятаха, че това не е продаваемо и комерсиално и защо да си губим ефира за него, сега вече е престижно и все повече колеги го правят.

-Обръщайки се назад, какво би променила?

-Може би бих била малко по-активна, колкото и странно да звучи това. Би ми се искало някога да бях толкова добре организирана, колкото съм сега.

-Критична ли си към себе си?

-Е да, винаги се укорявам, че нещо не съм свършила. Винаги може и още, и още. Едно постоянно пламъче и безпокойство ме човърка отвътре постоянно. Имам неща, които отлежават и ги мисля. Те винаги са свързани и с процесите в държавата. Неведнъж сме подкрепяли каузи малко преди да влязат за обсъждане и с това сме давали допълнителен тласък. Всичко се случва в движение според нуждите в момента.

-Милена, ти спечели статуетката в категория „Кауза“ на първите годишни награди на Woman.bg. Как те накара да се чувстваш тази награда?

-В началото си помислих, че не ми пука и че това са просто още едни награди. После, когато видях хората, които сте номинирали, се впечатлих от начина, по който Woman.bg организира тези награди. Стана ми много драго, защото в моята категория срещнах хора, които обичам. Беше ми всъщност много трогателно да съм номинирана заедно с останалите дами в тази категория. Когато ми пуснахте информацията с номинацията, ме заля море от емоции. С мен се свързаха хора, с които се познавам от години, включително моя съученичка, с която съм завършила гимназия в Русия, семейства, на които са се родили дечица или пък чиито деца са се излекували. Свързах се с хора, през чиито животи съм минала във времето и това бе изключително зареждащо и мило.