Тя е "Мис България Свят 2019" и ще ни представя на финала на "Мис свят" в Лондон след броени дни. Носи звучното българско име Марго Купър и...изненада - не говори български! От екрана на bTV това мило момиче обясни, че най-много иска хората да могат да я разбират, а "това става в момента чрез английския език". Логично, у нас от Видин до Дулово всички говорим основно английски, а българския го ползваме само от време на време. Като Карл Велики, който говорел на немски само с конете си.
Да, съгласна съм, че сме в 21 век и няколко милиона българи живеят извън пределите на родината си. Факт, че дори бабите в Гърция проговориха английски, за да се разбират с туристите, но конкурсите за "Мис" не са част от общия глобален алъш-вериш. Те са онзи пиедестал, на който показваме емблемите на нашата национална идентичност, а езикът е несъмнена част от нея. Защото родината на човека е неговият език, както казва писателят Албер Камю. И колкото и добри намерения да имаш, като да помогнеш на психично болни хора от Дулово, първата ти работа ще е да им подадеш ръка и да им кажеш две добри думи. Ако може на български. За да те разберат. Все пак си "Мис България", нали?
По този критерий Марго Купър, с рождено име Маргарита Коприянова, не принадлежи на България, макар във вените ѝ да тече българска кръв. "Майка ми е българка, но тя е живяла почти целия си живот в Русия. Така че аз съм второ поколение българка, която живее извън пределите на страната. За жалост, почти през целия си живот съм говорила на руски...", призна Марго. Странно, но ако майка ти е българка, не е ли логично да научиш първо "матерния си език", а после английския? Все въпроси, въпроси, на които отговорът може да е прост и лаконичен: ами просто така е решила, това си е нейна работа. Да, но тогава има ли морално право да ни представя на такова важно събитие? Все пак "Мис свят" не е Евровизия, нали?
На този фон подигравките за дългия нос на една предишна миска и упреците за хиалурон в устните на Радинела Чушева - новата "мис България", направо с мед да ги намажеш. А изводът е, че ако не можем да излъчваме адекватни национални представители на световни конкурси, да спрем да се излагаме и изобщо да не участваме. Каквито и мисии и социални инициативи да излъчват. Колкото и доброта да струи от всяка тяхна фибра. Защото и София, освен Москва, вече не вярва на сълзи.