Дмитрий Сорока – руски писател и психолог – смята, че човек не се ражда разхвърлян мърльо, а става такъв. Има вълшебни начини да превърнеш любимия си в спретнат чистник.

„Миме, не мога вече. Изпрах му тениската, която беше носил вече два пъти, а той ми вдигна скандал. Смятал да я облече за среща. Викам му, че тя вече понамирисва. За него това не е аргумент. Според него тениската си е наред“. Тя с недоумение гледа в чашата си с чай, сякаш се надява да намери там отговора на въпроса на кого се е метнал приятелят ѝ, та да е такова едно… свинче.

За много жени това е най-големият кошмар – разхвърляните чорапи, панталонът, който като намачкан парцал виси на стола, купчината немити съдове и дори липсата на вечерен душ преди лягане. И уж за такива дреболии е глупаво да зарежеш партньора си, а от друга страна именно тези малки неща могат да съсипят връзката! Нали все пак, когато сте се омъжвали, не сте подписали договор да сте чистачка, перачка и камериерка? Пък изведнъж, опа – след известно време съвместен живот разбирате, че мъжът ви е мърльо. Какво може да се направи?

Дмитрий Сорока знае как да превъзпитате немарливия си съпруг:

„За начало искам да ви успокоя – той наистина не се е родил такъв, а е станал такъв. Повлияли са му много фактори – нечистоплътните в бита родители или пък обратното, твърде грижовната майка, която постоянно е събирала след ненагледното си синче разхвърляните чорапи. Възможно е и вие самите през първата година от брака ви да не сте смятали това за проблем, а пет години по-късно да ви е писнало да играете ролята на Пепеляшка. Но за едно съм сигурен – ако човек е могъл да стане мърльо, значи ще може и да се „отмърля“ обратно. Първото, което ще ви трябва, е да се запасите с търпение. В нормалните семейства двамата съпрузи могат да се разберат за всичко и режимът „помолиха ме-направих го“ е нещо обичайно. По-зле е положението, когато мъжът и жената не умеят да си говорят и да се разбират. Ако вие спадате към втората категория, на първо място трябва да усъвършенствате комуникацията – иначе ще ви е крайно трудно да постигнете някакъв резултат“.

Сорока разграничава 4 етапа на укротяването на немарливия:

1. Сериозен разговор

Не монолог, изпълнен с упреци и претенции, а откровен диалог. „Скъпи, ако обичаш, отдели ми 5 минути от времето си“ – с тази универсална фраза трябва да започнете преговорите. Следва „За мен това е важно. Бих искала да се разберем с теб да държиш в ред вещите си. За мръсните чорапи си има кош за пране, за съдовете – шкаф, за обувките – шкафче за обувки, а за дрехите – закачалки. Ако би могъл да отделяш по минутка от времето си, за да сложиш всичко по местата му, бих ти била безкрайно благодарна за това, че ме обичаш, че ме цениш и уважаваш домакинския ми труд! Нали не те затруднява да го направиш за мен? Нали ще се справиш?“.

2. „Ти си на чужда територия“

Ако разговорът не е дал никакъв резултат, време е да се премине към действия. Следващите ви думи трябва да са следните: „Скъпи, бих искала да се разберем и за територията, която никога няма да докосна и където няма да подреждам. Това ще е твоята територия. Например твоето бюро или рафтовете ти в гардероба. Избери кое ти харесва повече! Ще бъдеш пълноправен владетел на това място. Няма дори да се опитам да ти помогна да намериш нещо, което ти трябва, в целия хаос. Нека помислим има ли такова кътче в апартамента, което за мен да е табу? Аз си имам такова. Моля те да не пипаш чантите ми с козметика в банята“.

3. Наказания

Първите две точки са абсолютно мирни и спокойни – и не изискват от вас някакви радикални мерки. Би било много лесно, ако той просто го направи… Но не, не го прави. Не се отчайвайте, преминаваме към наказанията за неизпълнение. След съботната закуска сядате на масата за преговори. Забелязвате, че молбите ви не са довели до никакъв резултат. Време е за съставяне на система от глоби. „Скъпи, нека помислим какво ще стане, ако забравиш да изпълниш обещанието си да поддържаш ред. Кажи ми, аз мога ли да се разстроя или ядосам от това? Или какво трябва да направя, ако ти не си държиш на думата? Как да постъпя?“. Изслушайте отговора му и се разберете за наказателна мярка, която да ви устройва и двамата. Ако мъжът след подобно споразумение наистина е започнал да проявява инициатива – мили дами, не забравяйте да му благодарите, най-добре с елементи на внушение. Но ако всичко си остава същото, без промяна – време е да започнете да стреляте не във въздуха, а на месо.

4. Оставете всичко

Престанете изобщо да пипате вещите му, нека си ги прибира сам. Ако чорапите му не стигат до коша за мръсно пране, да си ги пере той. И всичко останало на същия принцип. Да, това не е особено хуманен метод и ще доведе до конфликти, но ако мъжът цени поне малко вас и труда ви, той ще разбере, че сте му по-скъпа от победата в спора.

Разбира се тези твърди мерки са приложими за системни мърльовци. За дребните мъжки небрежности е по-добре просто да си затворите очите. Възможно е съпругът ви да има много достойнства, които да компенсират немарливостта му. Например ако той издържа сам семейството (в този случай може да наеме и чистачка), ако е добър и отзивчив, ако можете да му вярвате и да разчитате на него. Мислете си по-често за хубавите качества на любимия ви. А неоправеното легло и разхвърляните чорапи понякога не заслужават вашето внимание – всички си имаме някакви моментни слабости.

Във всички останали случаи обаче определено трябва да се борите с немарливостта. Няма хора, към които да не можем да намерим нужния подход, просто понякога не подбираме нужните ключове. Пожелавам ви чист дом и разбиране с близките.