Казват, че щастието е в малките неща, но като главен редактор на един от най-четените женски сайтове знам едно - всичко зависи от това дали имаш сили да мечтаеш за големите неща в живота и можеш ли да си позволиш лукса да искаш повече, отколкото съдбата ти предлага.
Е, аз съм от момичетата, които често мислено блуждаят някъде из долините на чилийските планини, планират пътешествие с влак през руските степи до Азия или се чудят как отново да се обадят на любимия си мъж и да му съобщят че..."С момичетата планираме околосветско пътешествие, ще ме пуснеш ли за един месец?".
Дали, обаче, имам своя тайна рецепта за това да издържам на забързания график в редакцията, десетките събития, интервюта и винаги един куп несвършени, но за сметка на това спешни задачи? Разбира се. Имам своя тайна мантра и тя се нарича "петък следобед". Това е онази сакрална част от седмицата, в която паля колата към някое спокойно място и се заемам да заредя батериите за следващата седмица.
Винаги съм казвала, че независимо колко ни е весела работата, накрая всичко се свежда до това да можеш с едно телефонно обаждане да свършиш това, което 3 телевизионни екипа не могат да направят с 10 мейла. Специфика, биха казали някои. Неее, горчив опит, казвам аз. В нашата работа просто е много важно да знаеш кой може да ти помогне, когато стане напечено. И това не се учи в университета, защото е едно умение, което или притежаваш, или никога не усвояваш.
А ако ме питате какво правих последния уикенд - е, отново имам история за вас. Този път с щастлив край. И отново в доказателство на факта, че каквото и да ти се случи - най-важно е да знаеш на кого да звъннеш, за да те спаси. Даже и да си на пътя. Даже и да си без капка бензин в резервоара. Даже и най-близката бензиностанция да е на 50 километра.
И така, в историята участвам аз, моята кола от студентските години и глупавата ми глава, която явно си мисли, че това возило може да върви и без зареждане. Намирам се пред редакцията, затръшвам вратата 15 минути преди края на работното време, влизам в колата, поглеждам все пак дали имам чифт фланелки и джинси за уикенда и паля с мръсна газ към морето. Ден преди това Ивелина (любима приятелка от детство) се е обадила, че закрива сезона на лятната къща край Бургас и може да си организираме уикенд по женски.
Взела съм няколко бутилки добро вино, чифт бански, старите маратонки и вече съм след Пловдив. Слушам музика и си преговарям всички служебни задачи наум.
Докато мисля за всички казуси около редакцията и новите проекти, забелязвам, че лампата на горивото ми светва. "Какво пък, те колите са измислени да могат да изкарват по 100 километра на резерва, все ще стигна до някоя бензиностанция. Така карам още 30 минути, тази кола върви ли върви, проблеми никакви няма, а аз вече съвсем съм забравила за горивото. Разберете ме. Имам да уговоря 3 интервюта, да предам два много сложни проекта, от които продължавам нищо да не разбирам, а, и да не забравя - канена съм на 4 сватби. По цял ден мисля какво да облека. Трябват ми поне два перфектни тоалета, а аз и един не мога да "сглобя". Карам и мислено въртя в съзнанието си рокли. Зелената... Не, тя не е подходяща. Жълтата... тя е прекалено лятна. Черната...тя става, ама не искам да съм в черно. Червената... доста е секси...
И в един момент тая кола нещо спира да върви. Натискам газта - никакъв шанс. Отбивам в аварийната лента. Поемам си дълбоко въздух и продължавам да слушам любимата ми музика.
Проверявам къде е най-близката бензиностанция - на 50 километра от мен е. Започвам да се чудя какво да правя. Обаждам се на Ивелина да не ме чакат, че съм закъсала с колата, нямам гориво и ще видя на кого да звънна, за да ме спаси. Прекалено далеч съм от София, за да тормозя приятел, отделям 5 минути да помисля и вече имам готово решение. Най-хубавото е, че батерията на телефона ми е съвсем към края си, така че положението е като в "Бягство от затвора". Имам право на едно, две телефонни обаждания. И няма адвокат, който може да ми помогне.
(Облечена съм с широк клин, свободна фланелка, а косата ми... тя си спомня що е то прическа, но вече не съвсем ясно. Тук е редно да спомена - не ме спасиха като в американски филми, в които една супер секси жена се появява иззад храстите и всички набиват спирачки... спаси ме една случка, за която ми разказа приятелка неотдавна. И на нея като на мен ѝ свършил бензинът, тя обаче имала ClubSmart карта на Shell, звъннала им и те пратили пътна помощ с една туба бензин, който ѝ стигнал до следващата бензиностанция. Така... вече звъня на спешния номер на ClubSmart...)
...След два часа се появявам на вратата на морската вила, момичетата ме гледат с онзи дяволит поглед, който пита "Как се оправи и този път, разказвай", а аз първо си сипвам и после им изнасям мини лекция. "Мъж ли ти помогна, казвай веднага" е първият въпрос.
"Е, разбира се че мъж", казвам аз. "Вие искате жена ли да пратят. Добре че преди половин година си извадих СlubSmart карта от Shell. Момичетата на касата ми казаха, че ако ми свърши горивото, падне ми акумулатора или спукам гума, ще пратят човек да ме спаси. Записах си номера 0800 11 146 и когато звъннах, веднага ми пратиха помощ. Честно казано стана много бързо, успях да стигна до следващата бензиностанция и сипах. И всичко това срещу 0 лв."
*Защо ви разказвам тази история? Защото е важно да знаеш, че когато изпаднеш в беда на пътя, има кой да те спаси. Просто трябва да си извадите ClubSmart карта и да я ползвате редовно. И не се отказвайте да мечтаете... за нищо на света.
&w=3840&q=75)