Всички медии се изпопребиха да правят обзори, обобщения, анализи и какви ли още не псевдорезюмиращи текстове на събития и личности от 2017 г., така че реших и аз да се включа. Няма да бъде политически или философски анализ на социума ни през призмата на извечния логос, спокойно. Просто ще ви припомня някои свои текстове, които обаче (струва ми се) дефинират в някаква степен изминалата година. И да ни харесва, и да не ни харесва - все тая. Така че ще си позволявам да се самоцитирам по-долу, простете.

"Трепни, трепни" в изпълнение на Валери Божинов

Този попкултурен титан (защото той само футболист не е!) успя да ни изненада с изключителни музикални способности и фин усет към пулса на нацията, която си обича миксолидийския лад и това си е. "Мислех, че Валери Божинов е футболист, фешън гуру, завоевател на плеймейтки, любител на малки котета, но той се оказа много повече. Едва тези дни научих за невероятния му певчески талант. Въпреки явния му уклон към сръбската музика, аз възприемам гласа му като една тонална амалгама от внушителния тембър на Лучано Павароти, фината, контролирана агресия на Тина Търнър, но и палавите извивки на Звонко Демирович. Изобщо, Божинка, ти си една музикална енциклопедия и вярвам, че имаш бъдеще в музикалния свят." Още чакам хита, дано и вие.

Поредният филм за сиво, нюанси и BDSM

50 нюанса сиво, 50 нюанса по-тъмно, 50 нюанса най-тъмно, 50 нюанса отвъд тъмното - да, правилно се досещате, тук става въпрос за елегантна алюзия към късния постмодернизъм, само че в изцяло графично изпълнение. Не, разбира се - софтеротика, но много зле изпълнена. "Реших, че сценаристите (а съответно и авторката на книгите) нищо не разбират от BDSM, така че е добре ако искам да доминирам моя с шибалка, да направя следното: да си купя шибалка и да го сцепя от доминиране. Да, ама не, както би казал тук един роден политик от близкото минало. Фройд е бил извънредно умно същество и направо би се просълзил, ако знаеше, че съм switch - мога да съм и доминираща, и доминирана (в зависимост от много неща). И ето, може пък аз да не искам да доминирам, а да бъда като една сУща Анастейжа и да искам шибалката да я ползва върху мен, както и всякакви там белезници, въжета, гегболи и всичко, с което моят мастър иска да ме мъчи и възбужда."

Изгря звездата на Сузаните

Това може да е "Ох!" на годината, а може и да не е, вие си преценете. Невръстната щерка на Орхан Мурад се превърна в "скандална звезда". Както някой беше отбелязал, малко е странно във видео стрийминг сайтове да се изисква да си навършил 18 години, за да гледаш пошлите еротични кълчения на момиче на 15. И ето един цитат, за да се подготвите за нейните хитове. "My nigga ми намига, 'щото едва го вдига." Поредното разбиване на стереотипи, уважаеми читатели: Сузанита е категорична, че мъжкото достойнство на тъмнокожите господа съвсем не е за възхвала, като дори си позволява да обвини конкретен представител на расата в еректилна дисфункция. Дали до този извод е достигнато чрез неуспешно "обладаване"? Това ние не знаем и не е полезно да гадаем. От друга страна певицата използва хип-хоп жаргона, наричайки тъмнокожия си събеседник "my nigga", което може да се сметне както за вербален израз на приятелство/интимност, така и за необосновано етнически заклеймяване.

Криско издаде книга

Криско винаги е блестял с ярки и многопластови лирики като "Разклати я малко тая базука", "Не те заменям за коли, апартаменти. Ти си моят замък и мойто Bentley" или наистина култовото "А ти си бомба, бомба! А жили бом-бом-бом-бом-бом". Но, да, факт е, че Криско влезе в дивизията на младите български писатели и така се превърна в нещо като ренесансова личност. Аз лично нямам търпение да влезе и в политиката.

Джино Бианкалана спечели Биг Брадър

И както си говорихме за писатели, ето и един човек, пример а симптоматиката на родната ниска култура, двукратният победител в риалити Джино Бианкалана. Или както аз обичам да го наричам: Гошко. "На мен конкретно ми направи впечатление едно знаково изказване на Джино - "Не чета. Книгите не са моето нещо". Това малко ме потресе. Не толкова, защото някой "известен" не чете, а защото едва ли не парадира и се хвали с това. Ето защо с колежките се заприказвахме по темата и решихме да ви споделим заглавията на пет книги, които Джино надали някога ще прочете (дано грешим!), а и да прочете надали ще има смисъл..." И с колежките дадохме всичко от себе си да обясним като за Гошко няколко литературни шедьовъра, които иначе биха останали непознати за него.

Това е то, това е драмата.

Останалото е измама.

Думите, разбира се, са на Никола Вапцаров. Сега ви оставям и ви желая през настоящата година да спазвате моралния закон в себе си, както ни учи Кант. А кои сме ние, че да спорим с Кант?

До скоро!

автор: Ана Островска