Хората, които се занимават с бизнес коучинг, са уверени, че устойчивостта на стрес е най-важното качество, необходимо за заработването и увеличаването на парите. Очевидно в условията на световна криза това е важно не само за предприемачите, но и за всички хора в работоспособна възраст.

Изследване на калифорнийския Университет в Ървайн, публикувано в списание Science Advances, за пореден път потвърждава: 2020 г. това не е само пандемията, но също и ментални разстройства, депресии, икономическа нестабилност, спадане на стандарта на живот, страх за здравето.

Всяка нова ситуация, при която има много неизвестни, предизвиква стрес. Страхът от загубата на работата, на бизнеса, на пари, рано или късно спохожда всеки при икономически кризи, да не говорим за пандемията. Перспективата за загубата на паричния ресурс подсъзнателно се асоциира със страха от смъртта.

Иначе казано – това са най-силните базови страхове. Макар често да се оказва, че страховете са преувеличени всичко, което плаши повечето хора, всъщност е временна загуба на нивото на постигнатия стандарт. Но древните отдели на човешкия мозък възприемат това като заплаха за живота. Съзнанието ни се превключва на режим оживяване, избирайки три варианта: агресия, бягство или ступор. Докато работи тази аларма, аналитичните способности на мозъка са затруднени.

Какво включва тревожния „бутон”?

Еволюцията е създала мозъка така, че да предполага лошото, като целта е човекът да бъде защитен от опасности - мними или реални. И помни негативната информация, тя е приоритетна за него, тъй като тя му помага да предотвратява рисковете.

Много хора прекарват целия си живот като натискат този „бутон”, постоянно изпитват безпокойство. До такава степен, че не забелязват какво се случва наоколо. Хората в такова състояние често са разсеяни, объркани, трудно им е да планират бъдещето си, не вярват в собствените си сили, нямат доверие на хората и на света въобще.

Кризите в човешкия живот са неизбежни – те идват на приливи и отливи. Промените неизбежно водят до дискомфорт, но те също така помагат на човека да открие у себе си неподозирани качества.

Ние ли мислим или мислите мислят нас?

Стресът пречи на качеството на мисълта. Стресът формира така нареченото тунелно зрение – човек се фокусира върху един и същи събития, което му пречи да вижда събитията в перспектива.

На нас само ни се струва, че ние самите мислим, но на практика мислите мислят нас. Както пише професорът от Станфордския университет Робърт Саполски: „Човекът мисли, че сам взема собствени решения, но всъщност неговата биология го прави”.

Как да намалим нивото на безпокойство?

Ние често подценяваме силата на простите неща, но точно те оказват най-голямо влияние върху състоянието ни. Това са преди всичко сънят, храната и физическото натоварване. Сънят е ключов компонент в тази формула, поради която лягането до 23 часа, сън не по-малко от 7-8 часа помага за презареждането и възстановяването на тялото, така и мозъкът работи по-ефективно. Това се потвърждава не само от много проучвания, но и от успешни бизнесмени, предприемачи, треньори.

Дълги години се считаше, че захарта помага на работата на мозъка, но сега повечето учени клонят към идеята за пълен отказ от сладкото, тъй като захарта побърква хормоналната система на организма.
Редовните физически натоварвания не само повишават тонуса, повишават настроението, но и помагат да се изработват необходимите невромедиатори – серотонин, допамин, ендорфин.
Как се излиза от ступор?

Техниката, която помага да се измъкваме от менталния ступор с мисли от сорта на „не знам”, „не разбирам, „не умея”, „не мога”, е да си зададем въпроса: Това така ли е? И да съпоставим фактите. Например „аз не умея да печеля пари”. Или все пак умея? Действително ли не знам как да печеля повече, или пък зная, но просто се страхувам от начините, или пък не вярвам, че мога да го направя? Така не просто виждаме повече и по-дълбоко, но и започваме да поставяме под съмнение ограничаващите ни убеждения.

Много е важно да се научите да водите вътрешен диалог и да си обясните какво се случва, основавайки се обаче на фактите, не на чувствата и убежденията. Прост пример: вместо да си повтаряте, че парите ви свършват, фокусирайте се върху това, че все още имате пари. Първото утвърждение ще стартира веригата: стрес-ступор, влошаване на ситуацията. Второто дава повече спокойствие и сили да помислите какво може да направите, така, че с голяма вероятност да подобрите финансовото си положение.

Воденето на рационален вътрешен диалог формира нови невронни връзки, стартира нови стратегии на поведение, ориентирано към желания, осъзнато избран резултат.
Не по-малко важно е да се научим да превключваме вниманието си, тъй като често се оказва, че заради дърветата, не виждаме гората. Прекалено близкия фокус върху проблемите вкарва възприятията ни в тупик, не позволява да гледаме на ситуацията в широта и да намерим други варианти.

Известно е, че енергията е там, където е насочено вниманието ни. Ако искате да печелите сериозни пари, вниманието ви трябва да е върху парите. Прегледайте си календара, вижте колко часа от седмицата ви отиват за печелене на пари?

Причината, поради която ние правим всяко нещо в живота си е желанието да се чувстваме добре, в това число и с помощта на парите или по-точно какво можете да си купите с тях. Стремим се към тях, защото си мислим, че парите ще ни направят щастливи. Няма нищо лошо в това желание, когато не са самоцел, а гориво за постигане на желаното.

Как да получим желаното?

Американският бизнесмен Тим Ферис, инвеститор и автор на един от най-популярните подкасти в света, провеждайки интервюта с повече от 200 изявени бизнесмени, спортисти, актьори изяснява, че у всеки един от тях ярко се открояват две качества – вяра в себе си и желание да поемат риск.

Неувереността в себе си от време навреме спохожда всеки – съмняваме се в собствената си компетентност, сравняваме се с другите, увличаме се по перфекционизъм, завишаваме очакванията си, свързваме самооценката си с резултатите. Тези изкривявания са основните препятствия към постигането на благосъстояние.

Истината е, че всички допускаме грешки и имаме пълно право на това, защото всички сме несъвършени. Дори ако очакваният резултат е негативен, не трябва да се изкушаваме да си лепнем етикета на глупак и неудачник, тъй като ако този сценарий се повтаря често, неуспехите ще стават все повече и повече, само за да потвърдят, че наистина сте лузър.

Струва ли си да се вглеждаме в бъдещето?

Често се опитваме да предскажем бъдещето, при това като игнорираме настоящата си задача. При това сме склонни да подценяваме значимостта на малките действия и да надценяваме важността на големите – това е още едно доста разпространено когнитивно изкривяване. Правейки малки крачки всеки ден, например като отделяме всеки месец неголяма сума във „възглавницата” на безопасността, спестяванията ни могат да се окажат по-големи, отколкото очаквания бонус. Всекидневните медитации, коучинг, ментални упражнения след година ще ви заведат до поразителни резултати.

Само действията дават яснота и именно действията ни проявяват както какви сме. Може много да си говорим за ограниченията на кризата и пандемията, но само новите решителни и последователни действия водят до благополучие.