Има ли по-верен и предан човек от една истински влюбена жена? Тя може да прости, да премълчи, да плаче скришно, когато я боли, да упорства и да се бори за любовта си докрай. Чувствата ѝ никога не са подчинени на логика, тя обича необяснимо, дори и този, който я мачка. Независимо дали обектът на любовта ѝ го заслужава, или не – тя е готова да обича до последно. Колкото и глупаво да изглежда в някои случаи. Но тръгне ли си един ден, няма връщане назад... Не трябва да има.



Възпитани сме да бъдем мили, кротки, но и корави, да поддържаме любимия си, да сме невидимата сила зад него. Често обаче ставаме жертви на собствените си емоции и попадаме в капана на чувството за вина, когато не сме щастливи. Дори и да знаем, че Той не ни заслужава и животът ни с Него е токсичен и тъжен, нямаме сили да се опълчим на самите себе си. Просто не си тръгваме, прощаваме – един, два, три...хиляди пъти. Докога така?



Животът е прекалено кратък и сложен, за да си позволим да похабяваме младостта си за тези, които не заслужават. Замислете се дали те биха направили същото за нас. В егоизма няма нищо лошо, когато е проявен навреме и е най-доброто решение. Някой ви огорчава? Продължете без него. Не прощавайте до безкрай, защото после няма да можете да простите на себе си. За похабените емоции, за похабеното време, за похабените шансове, за похабеното щастие.

Бъдете отговорни за усмивката на лицето си, погрижете се тя никога да не слиза от него. И ако си тръгнете от някого, направете го завинаги, за вашето добро.

Четете още: Барак Обама: Жените не са перфектни, но са много по-добри от мъжете