Двете неща, които хората толкова много обичаме и към които толкова лесно се пристрастяваме, е да се сравняваме с другите и да се оплакваме. Взимаме едни конвенционални стандарти, поставяме ги като стик за лимбо и се започва – коя е жената с най-сияйна коса, с най-изящна фигура, с най-красива усмивка. Навеждаме се само и само, за да не се почувстваме грозни, без да подозираме, че преди да започне това състезание, никоя от нас не се е чувствала грозна.

За мен този сблъсък с почти съвършения външен вид бяха ревютата на Victoria's Secret и мисля, че днес повечето жени следят шоуто, за да разберат колко са близо до идеала, макар и това да не е целта на компанията. Планът е да се продава бельо и да се покаже креативността на екипа от дизайнери.

И въпреки че се стремят към търговия, тази година от Victoria's Secret направиха нещо, което обикновено не правят – използваха модел, който разсейваше зрителите от тоалета. Става въпрос за Уини Харлоу, която привлича внимание с белезите си и която се използва от дизайнерите като поздрав към призива, че жените трябва да се харесват, каквито са. Дали от Victoria's Secret се разкайват за еднообразието на моделите си, или просто искат да са в крачка с времето, не се знае.

От векове се говори, че красотата трябва да се търси отвътре навън, но като че ли през последните няколко години тази идея взе да се налага. Появиха се понятия като плюз сайз модел, модели с по-остри черти на лицето, модели с генетични заболявания, които се отразяват на тялото им. Те би трябвало да са контра на мерките от модата, но според мен са част от масовата заблуда, която вирее относно външността, а именно, че човек е само това, което вижда в огледалото. Че човек може да се определи само според физическите си характеристики – слаб, дебел, бял, мургав, нисък, висок.

Пласира ни се схващането, че ако има по-пълнички момичета по кориците на списания и в шоуто на Victoria's Secret, ще се чувстваме много по-уверени. Но това не е вярно, защото проблемът не са хилавите модели, а нагласата ни да ограничаваме увереността си до фасадата. Самочувствието ни може да се простира и по-далеч, да е събирателно за знанията, които сме натрупали, за уменията, които сме усъвършенствали, за броя на хобитата, които ни забавляват. Ала вместо това непрекъснато се поставя лупа върху лика и фундаменталният въпрос е – грозен ли съм сега или красив.

Дори нестандартните модели ни учат да се определяме с външността си. Многократно съм чувала: „Гордей се с дупето си”, „Гордей се с носа си” все едно са някакви постижения. А не може ли да се гордеем с нещо, които сме реализирали сами? Нещо, което сме започнали от нулата, справили сме се с трудностите и сме довели докрай.

Какво като не се вписваме в представите за красота, щом може да сме полезни с работата си, с начина си на мислене. Това че не изглеждате като модел, не ви спира да обичате, да правите услуги, да помагате и да се развивате, да се сприятелявате. Развяваме телата си като протест срещу рамките на модата и обвиняваме моделите за ниската си самооценка, изпускайки едно важно пояснение – че това е само първото впечатление.

Външният вид е преходен. Може да се грижите за него, да се поддържате, така че да се покажете в най-добрата си светлина, но да инвестирате цялото си време и пари е безсмислено. Накрая природата ще си вземе това, което ви е дала. Без значение дали сте слаби, или дебели, когато напуснете една компания, хората ще ви свързват с темите, по които сте говорели, с чувството ви за хумор, с отношението ви. Това би трябвало да ни дава самочувствие, а не какви жени виждаме по модните списания. Това, което сме дали на душата и ума си остава стабилно, а не това, което сме дали на кожата и косата си.

Нима все още има хора, които не знаят, че модният свят е една добре режисирана фантазия? Нужно ли е да ни включат в нея, за да се приемем и да се обичаме? Модата никога не е била представителна извадка на обществото и не е нужно да бъде. От нас зависи да не се вманиачаваме по съвършенството и да не издигаме в култ, каквито и да е размери.

Опитът да разбием стереотипите, като сме тяхната противоположност, няма да успее. Това не е революция, не е алтернатива. Истинската увереност се ражда, когато разберем, че има много начини да сме красиви и физиката е само един от тях.

Автор: Антония Руменова

Четете още: Защо Victoria`s Secret обяви война на пухкавите модели и джендърите?