„Някакви културтрегери се събрали да плюскат в Националната художествена галерия“. Това, за съжаление, запомниха мнозина от първата ретроспективна изложба на Ода Жон в родната ѝ София. Темата се дъвче от дни в социалните мрежи, а сюрреализмът върви ръка за ръка с канибализма, богохулството - с гротеската, а отрицанието – с откровената обида. Видите ли, една българка, известна само във Франция, дойде да оскверни НХГ и да превърне популярната „банкетна култура“ в съвременно изкуство.

Малко предистория: Михаела Дановска заминава да учи в Академията по изкуства в Дюселдорф на 17-години. Завършва с отличие, а любовната връзка с учителя ѝ променя всичко. Известният художник Йорг Имендорф е с 34 години по-възрастен от Михаела. Той я определя за своя муза и измисля артистичния псевдоним Ода Жон. След кончината му българката и малката ѝ дъщеря заминават за Париж.

Тя рисува любовта, еротиката, душевните състояния, подсъзнанието, а появата на мащабните ѝ платна в България е дългоочаквано събитие само по себе си. То върви редом с инициативата „Прегръдката“, в която статуя на Жон се постава на различни природни забележителности в България. И тук стигаме до скандала.

Вечерята след откриването на изложбата „Сърцевина“, събрала 50 картини на Ода Жон от последните 20 години, се оказа много по-одумвана от самата изложба. Как иначе? Под изисканите тавани в бившия царски дворец видяхме дълги маси, а върху тях – блюда, оформени като женски тела, предложени на гостите за директна консумация. Без да съм присъствала на галата, мисля, че

посланието е ясно – обект ли е жената? Провокацията също – опитай, ако ти стиска.

Поднасяйки на подбраните гости малотрайни колбаси и сурови глави карфиол върху тела от станиол, Ода Жон осмива фалша. Тя превръща гостите в главни действащи лица на вечерта, в живи експонати, които мислят, че „гледането“ е свършило и идва време за яденето. Целта не е да ги нахрани, а да им приседне. Менюто е неудобно, точно както неудобно и смущаващо е нейното изобразителното изкуство.

Интересно, каква част от присъстващите са похапвали с апетит, без да забележат провокацията, и каква част са изпитвали неудобство и смут, бодейки за парче луканка в женските „бедра“, например. Ако гостите не са били наясно в какво участват на живо, поздравявам Ода Жон за тънката игра на стомаси и социалния експеримент с „цвета на нацията“.

Какъв е бил вкусът в устата им?

Човек, дори и да не стъпва в Националната художествена галерия, не очаква там да се правят банкети. E, няма лошо, проявяваме разбираме, след като и Античният дворец в Пловдив може да наемеш за юбилея си. Може би въпросните банкети, пърформанси и изложби имат нужда от по-добра комуникационна стратегия.

Културният елит не успява да обясни на достъпен език, а често пъти не обяснява изобщо на публиката какво и защо e това изкуство. Публиката обикновено е оставена под прозорците да гледа и да се чувства нежелана и глупава. Едва когато стане скандал, а това е неизбежно по правилата на нашата криворазбрана цивилизация, арт-общността се вижда принудена да обясни. Така е и сега.

Два лагера за едно изключително събитие

„Пир по време на чума, отвратително“, заваляха злобни коментари в интернет – „народът няма пари и протестира на студа, а онези пълнят гуши, обслужвани от сервитьори с фракове и бели ръкавици“. „Група хрантутници!“. „Какво е това изкуство?“. Православните потребители също се включиха: „Богохулници, сега са пости“. Други пък си спомниха купоните от зората на демокрацията.

Гилдията заговори за аналогични пърформанси на Йоко Оно, Марина Абрамович и други артисти, свърза „изяждането“ с женската травматизация, а вечерята определи като пърформанс, който продължава изложбата от статични платна в реално време с реални хора. „Завиждат, който не е бил, да не коментира“, писнаха някои, с което още повече заприличала на изискана група по интереси, която ходи по банкети.

Рискът гостите да запомнят не какво са видели, а какво са яли винаги съществува. С което Ода Жон всъщност изпълнява една от целите на съвременното изкуство - да те смути, а не да те баламосва. Да те накара да мислиш. Ако вече сте чули за нея, опитайте - изложбата “Сърцевина” е до 13 януари другата година. Аз лично смятам да отида.

Автор: Виктория Димова