Днес имаме удоволствието и честта да ви представим забележителната Офелия Кънева - създателят на първия ученически парламент в България, доктор по управление на образованието и виден социолог! Тя даде интервю специално за читателите на Woman.bg, в което засяга темата за образованието в страната в ситуация на пандемия и за бъдещето, което е в ръцете на децата ни. Поводът за този разговор бе книгата ѝ за ролята на децата в процеса на взимането на решения, както и за женската сила, която намира своите проявления все повече в хода на времето. Вижте какво сподели тя, специално за вас:

Кои според вас са най-актуалните иновативни подходи за подкрепа на педагогически специалисти в България?

- Съвременната практика налага използването на новите технологии като водеща подкрепа за педагозите у нас. Лично аз считам, че подобен подход има своите основания, най-вече заради технологичния напредък на децата в ХХI век. Но истината е, че този подход трябва да доведе до по-добър контакт с учащия, за да може той да бъде включен активно в процеса, който реално е създаден и насочен към него. В този случай, за мен подкрепата на педагогическите специалисти ще бъде актуална тогава, когато тя отчита особеностите на детето от ХХI век, неговия стремеж за изява, за участие в процесите, които го касаят и за динамичност на ежедневието, в което е въвлечено. И като имаме предвид колко разнообразни лица може да има едно дете само за една седмица, всеки подход по хоризонтала би бил не само актуален, но и адекватен. Такъв подход е супервизията на педагогическите специалисти.

Според вас кои ще са иновациите в образованието породени от COVID кризата и с какво ще трябва вече да се съобразяваме?

- Стана ясно, че образованието в COVID кризата не успя да се справи самостоятелно. Наложи се извънредното включване на разширения семеен кръг, на местната общност и на редица други компенсиращи механизми, за да може държавните образователни стандарти да бъдат изпълнени за всички деца. И все пак остана съмнението както у държавното управление, така и у останалите заинтересовани лица, че в тези условия децата получиха обещаните им знания и компетентности - иначе нямаше да има дебат по отношение на обхвата на матурите.
В тази ситуация е наложително управлението на образованието да предвиди включването на заинтересованите лица в един системен, а не пожелателен подход – така, че качеството на образованието да не бъде „заложено на карта“, а да бъде подпомогнато от адекватно ангажирани със съответните преки отговорности към образователния процес участници.
И тъй като обществените очаквания към образованието ще продължат да се повишават, най-вече заради връзката им с динамиката на процесите сред хората, изискванията на реалния свят и потребностите на личностното усъвършенстване, за напред ще трябва да се съобразяваме най-вече с постигане на качество на образованието в незабавни срокове, а не в перспектива.

Далече ли сме от времето, в което и българските деца ще бъдат съпричастни при вземането на управленски решения?

- Българските деца са много практични, активни, непримирими и аз имам безкрайна вяра и уважение в техните способности не само да отстояват позициите си, но и да бъдат пътеводна светлина дори и за възрастните! В тази връзка, може би наистина възрастният човек, в чиито ръце е съвремеността, защото и на него принадлежи отговорността за взимането на решения, е този, който трябва да бъде подпомогнат. Иска се сериозен кураж и личностно израстване, за да можеш не просто да се допитваш до младите хора, но и да взимаш предвид тяхната гледна точка и различни решения. Т.е. времето децата да са съпричастни при вземането на управленски решения е настъпило за децата в ХХI век. Ние, възрастните от ХХ век сме малко по-далеч от това време.

Очаквахте ли наистина вашият научен труд да доведе до реакции на толкова много международни организации? Готови ли са вече и те за промяна в политиките си за образованието?

- Включването на децата във вземането на решения и управлението на живота е с нарастващ приоритет за международните организации, начело с ООН. Но именно на база взискателния поглед в тази насока не само чрез моя труд, стана ясно, че позицията на Европейския Съюз не е достатъчно активна, усилията на Евро-Азиатския Съюз не са достатъчно системни, Африканският съюз има само симптоматични прояви, а Съветът на Европа има нужда от по-добре мотивирана мрежа от държави. Като цяло държавите демонстрират осъзнаването на жизненоважното значение децата да участват във всички процеси на взимане на решения, които ги касаят. Но въпреки това институциите проявяват склонност пасивно да подминават мнението на децата и да продължават институционалната инерция.

Как виждате конкретно ролята на жените в тази актуална тематика?

- Жената от векове не е само майка. Жената днес е символ, образ и двигател на красота, хармония, грижа и развитие, които не просто изпреварват и осмислят предварително нуждите на близките и на общността, а и минимизират несъвършенствата в ежедневието. Жената се справя с причините, а не със симптомите. Може би не е случайно, че голяма част от успешните супервизори в педагогическа среда са жени.
Жената дава насоките за процесите наоколо, като държи ръка на пулса на времето и с типичната за природата си грижовност, прави възможно привличането и включването на идеи водещи до нещо, което удовлетворява индивидуалното разбиране за успех и благополучие. За това аз вярвам, че мостът между бъдеще от миналото и минало в бъдещето може да бъде построен от жени, които не само вярват, но и разбират силата на включването на децата в процесите на взимане на решения. Но най-вече истински вярвам, че силата на съвремието ни е в хуманността на подхода и в тази връзка силната роля на мъжа е на същото място, на което е и силната роля на жената в моите представи за развитието на човечеството.