Автор
Ива Петрова

Опасни и прекрасни – цялата истина за амазонките

Мистериозните, свирепи и безмилостни амазонки, будещи едновременно страх и възхищение, до ден днешен вълнуват сърцата на съвременните мъже. Какви са били тези жени всъщност?

Амазонките никога и на никого не са прощавали обидите. Херодот, „бащата на историята“ (както го е наричал Цицерон) в своя трактат ги е нарекъл убийци на мъже! По неговите думи племената на амазонките, живели на брега на река Термодон (на територията на днешна Турция), са разтрепервали цяла Мала Азия и Южна Азия. Тръгвайки на поход с бойни песни и танци, начело с царицата си Лисипа, те още отдалеч напомняли за недружелюбните си намерения. Амазонките помитали като вихър враговете на пътя си, изненадвайки мъжете с отличната си военна подготовка и строгата си дисциплина. Тези свирепи жени не умеели да отстъпват!

Да, те не харесвали мъжете и може би дори жестоко мразели от дън душа представителите на силния пол. Амазонките спазвали едно нерушимо правило, за което споменава и Херодот. То гласяло „Нито едно момиче не може да бъде с мъж, докато не убие враг“. А кой е най-злият враг на амазонките е лесно да се досетим. Жестоките нрави в женското царство и до ден днешен всяват ужас в душите на хората. Мъжете били за амазонките нещо като временен материал за продължение на рода. Веднъж годишно, приключвайки с природното си предназначение, мъжете масово загивали от бойните секири на жените-воини. Е, някои имали късмет. Но условно. Част от пленниците били преквалифицирани в домашни детегледачки, които наглеждали малолетните си дъщери и изнасяли на плещите си всички домакински грижи. По-късно обаче амазонките се отказали от тази практика и се старали да не вредят на приходящите бъдещи бащи. Дори връщали на мъжете новородените момчета, за да напуснат щастливи и доволни лагера на жените-воини.

Античните автори неуморно възпявали небивалата смелост на амазонките, които често участвали във военни кампании съвместно с мъжете. По думите на римския историк Дион Касий император Комод, известен с буйния си нрав и невменяемото си поведение, излизал на арената на Колизеума и се биел жестоко както с гладиатори, така и със зверове. Когато ги посичал с меча си, той карал сенаторите и зрителите да викат „Ти си властелин на света! В своята слава си подобен на амазонките!“. Впрочем, великият Омир не обичал амазонките и в своите сказания за аргонавтите представил жените-воини като фурии – отвратителни и гнусни същества. Може би слепият поет е повярвал на слуховете, че амазонките си режат лявата гърда, за да не им пречи да стрелят с лък – и че уж се стараели да унищожат в себе си всичко женско и привлекателно.

Трудно ни е да се съгласим с това мнение, защото древногръцките художници изобразявали амазонките като красиви жени, далеч не лишени от сексапил. Веднъж царицата на амазонките Талестра дошла в лагера на Александър Македонски с необичайно предложение. Ето как описва в книгата си събитието древногръцкият историк Диодор Сицилийски. Поразен от красотата на амазонката, великият пълководец чул следните думи: „Аз дойдох, за да те даря със син, а ако се роди дъщеря – да я взема аз, защото няма жена, която да надмине по сила и храброст мен и няма мъж, по-славен от теб“. Впрочем първото ярко впечатление от срещата не попречило на Александър Македонски да унищожи почти напълно племената на амазонките и да ги пръсне по света. Ще мине време и тези необичайни, загадъчни жени няма да се появят вече никъде на планетата. Те ще изчезнат, оставяйки след себе си ярка следа и легенди за славното си минало. С всеки изминал век митовете се украсяват с нови фантастични подробности, в които малцина вярват. Може би единствената причина за това е, че жените се срамуват, че някога са били много жестоки, а мъжете не искат да вярват, че някога са били безпощадно бити и сложени под чехъл. Археолозите обаче потвърждават реалното съществуване на амазонките.