Когато обичаме, често забравяме за своите желания и мечти. Поставяме тези на партньора по-напред, мислейки, че така трябва. Че той ще оцени това и ще направи същото за нас. Но не става така. Човек никога не трябва да спира да обича себе си. За да го обичат и другите.

"И с мен се случи така, разказва Марияна", която сега е на 42. Вижте нейната изповед за срещата ѝ с разочарованието и за преоткриването на любовта.

Животът винаги успява да ни изненада. Прави го толкова професионално, че дори не намираме сили да му се разсърдим. В един миг си на върха на щастието, а в следващия виждаш как всичко се срутва пред очите ти и ти не можеш да направиш нищо. Освен да започнеш отначало. И точно когато си мислиш, че на теб не подобно нещо не може да се случи, земята под краката ти се разтърсва и ти падаш покосен. Така се почувствах аз на 6 септември.

Денят започна някак мързеливо
Нали беше неработен, защото е официален празник. Събудих се късно, дълго се наслаждавах на кафето си, после проверих какво се случва в мрежата. После ми дойде вдъхновението да почистя къщата. И запретнах ръкави. Измих прозорците, избърсах праха, започнах да обирам с прахосмукачата. Когато стигнах до гардероба в спалнята, нещо сякаш ме накара да го отворя и да почистя под дрехите, висящи тихо на закачалките. И тогава видях двата портфейла на мъжа ми. Или по-точно на приятеля ми, защото живеехме на семейни начала, без брак. Обикновено държеше в тях стари документи. Преместих ги, за да почистя и под тях, но единият ми се стори странно дебел. Любопитството ме накара да го отворя и да видя какво има вътре. Открих двете флашки, които той по принцип носеше със себе си. Изненадах се, че си ги е скътал така прилежно и то на такова тайно място. И естествено реших да видя каква информация има в тях. Не знам какво очаквах. Не знам какво търсех.
Но нещата между нас куцаха от година насам. Откакто той остана без работа. Имаше неидоизказаност, неудовлетвореност от негова страна. Усещах, че търси нещо друго, че си пише с различни жени в мрежата... Правеше го дори, когато аз бях у дома. Въпреки подозренията ми, продължавах да вярвам, че нещата ще се оправят от само себе си и ще продължим заедно напред.

Илюзиите ми рухнаха в онзи ужасен четвъртък
Отворих флашката и видях папки със снимки на жена. В различни пози. Облечена, съблечена, полугола... Еротичните визии и надписите говореха недвусмислено за едно – била съм излишна. В момента, в който отворих една от снимките, сърцето ми буквално спря. Помислих, че ще получа инфаркт. Минаха минути преди да започна отново да вдишвам и издишвам. Бях толкова ядосана. Чувствах се предадена и омърсена. В главата ми се блъскаха милиони мисли. Но единственото, което успях да направя, е да му пусна един есемес. Помолих го да си тръгне веднага от живота ми. Без обяснения и подробности. След това излязох навън. Имах нужда да се разсея, да се освободя от натрупания грях, от емоциите, които съсипваха сърцето ми. Обикалях с часове. Когато се прибрах, вече се беше смрачило. Малко след мен си дойде и той.

Когато на вратата се позвъни, вече бях напълно спокойна
Той влезе и ме попита какво се случва. И аз му казах. Наистина не получих обяснение. Нито дума. Единственото, което каза беше: „Ще се изнеса”. От една страна това ме ядоса отново, защото беше знак, че изобщо не му пука какво се случва, от друга ми спести скандалите. Вечерта премина в пълна тишина. Сякаш всеки живееше в свой си дом, в паралелен свят. Така премина цялата следваща седмица. Без да си говорим. Без да се докосваме. Без дори да се виждаме. Почти.

След седмица той се изнесе
Прибрах се късно у дома и намерих бележка, в която пишеше, че ключът за вратата е в пощенската кутия. Над думите стоеше една нещастна усмивка. Нищо повече.
Слязох да взема ключа и след това се разплаках. Ревах като обезумяла около час. Чудех се какво ще правя сега – сама. Как ще изхвърля в кошчето 8 съвместни години, изпълнени с мечти и надежди? После избърсъх сълзите си и си казах: „Така е много по-добре, скъпа. За теб. За какво ти е мъж, който не те обича. Ти си силна. Умна. Имаш работата си, приятелите. Той не ти трябва!”.

Животът ми започна отначало
Вечерите бяха спокойни. Работех до късно. Имах куп идеи за реализиране. Сутрин пиех сама кафето си. Но бях щастлива. Случи ми се нещо, което трябваше да направя още преди 8 години. Започнах да обичам себе си. Повече от всичко друго. Правех неща, които винаги съм обичала да правя – излизах с приятели, пътувах, рисувах, дори започнах отново да пиша стихове. Душата ми сякаш се беше преродила. Чувствах се щастлива и доволна. Три седмици след раздялата знаех, че отново мога да обичам. И че мога да простя. Бях готова да го погледна в очите без омраза и желание за мъст. Бях готова да продължа напред, без да страдам за миналото.

Но имах нужда да го видя отново
И му писах. Ако иска, да се срещнем. Отговорът му закъсня точно 15 минути. Видяхме се още същия ден. Беше странно преживяване. Осъзнах, че наистина съм го обичала прекалено много, че може би все още го обичам, но и че мога да му обърна гръб и потърся любовта другаде. Разбрах, че съм направила много грешки, най-голямата от които – да поставям неговите желания и очаквания над моите собствени. Бях загубила своето „Аз”, а това бе довело и загубата на „ние”. Докато седяхме на пейката в парка, осъзнах, че отново съм се намерила. И се чувствам щастлива. Каквото и да се случеше оттук нататък аз знаех коя съм и какво искам от живота. Трябваха ми 8 години да го проумея. Осем години, в които постоянно давах съвети на жените от страниците на списанието, в което работех, какво не трябва да правят, докато аз съм вършила всичко наопаки... Тази наша среща бе първата от една поредица, която ни позволи да се преоткрием отново. Аз не отказвах поканите и на други мъже. Излизах, забавлявах се. Какъв ще бъде финалът не знам. Но знам, че какъвто и да е, сценарият си е мой и аз изпълнявам главната роля в него.

Скъпи дами, забравете за вечерята, чистия под и ризите на мъжа си. Отидете на прическа или маникюр, спортувайте, радвайте се на живота, не спирайте да мечтаете. Така ще бъдете по-интересна за мъжа до вас. А дори той да загуби интерес и да се разделите, ще ви бъде много по-лесно да продължите напред.