Пластичната хирургия ни помага да станем по-красиви, да си върнем младостта и стройната фигура. При това обаче за пръв път от дълги години потребителското търсене в тази сфера във Великобритания е започнало да спада. Защо? Някои пациенти, подложили се на пластични операции преди повече от десет години, признават че скалпелът е съсипал живота им.

Пластичните операции без медицински показания винаги имат на фона си история за мечти и надежди. Мечти за един друг, по-добър живот, надежда чрез корекция на някакъв „недостатък“ във външния вид човек да получи пропуск за едно по-щастливо „утре“. Но невинаги става така. Представяме ви историите на четирима пациенти на пластични хирурзи, които са се оперирали преди повече от десет години.

„Търпя постоянна болка заради имплантите си“

Бях на 21 години. Разделих се с партньора си след пет години връзка и реших да променя коренно външния си вид. Отслабнах много, направих си нова прическа и си увеличих гърдите. Сега много съжалявам за това. Веднага след операцията възникнаха проблеми, които продължават и до ден днешен.

Самата операция продължи само час и още на следващия ден ме изписаха. После пет дена пих антибиотици и болкоуспокояващи. Един от шевовете зарастваше много дълго, но в крайна сметка почти не останаха белези. Започнах да се чувствам нормално едва след около две седмици.

През онези години аз изобщо не мислех за бъдещето. Не осъзнавах, че може да има усложнения – нито че имплантите трябва да се сменят приблизително веднъж на 15 години. Скоро след операцията под кожата ми се образува подутина. В клиниката ми казаха, че хирургът е поставил неправилно единия имплант и че това лесно може да се поправи, но аз нямах пари за още една операция.

Минаха над десет години. Всеки ден изпитвам болка, а по гърдите ми се образуваха неравности. Операцията ми струваше няколко хиляди паунда. От тогава насам пластичната хирургия не е поевтиняла, а стойността на живота е нараснала значително. Поради тези причини не мога да си направя операция за коригиране на проблема. Предпочитам да махна имплантите и да живея с малки гърди, отколкото да изпитвам постоянна болка.

Анна, 34 години

„Очаквам с нетърпение следващата операция“

Жена ми е много по-млада от мен и заради нея си направих операция за лифтинг на лицето, коригирах клепачите и веждите си и махнах торбичките под очите. Кожата ми беше в добро състояние, но имаше какво да се оправи. Например, с възрастта очите стават по-малки.

За нищо не съжалявам – доволен съм от резултата от операцията. Когато жена ми ме попита какво да ми подари за 70-ия рожден ден, отговорих, че не бих отказал нова пластична операция – все пак от последната вече минаха 15 години.

Филип, 68 години

„Не съм сигурна, че ще мога да си позволя още една операция“

Бях на 26 години, когато си увеличих гърдите. Винаги съм се притеснявала заради малкия им размер. Цяла година обмислях процедурата и сравнявах цени, а после намерих клиника, където цените ми бяха по джоба и се реших.

Самата операция протече услешно, но аз се чувствах странно, сякаш на гърдите ми тежи цял слон. Освен това те стърчаха странно. Чак няколко години по-късно „се върнаха на мястото си“ и отново станаха част от мен.

Нямаше усложнения и гърдите ми и досега са в отлично състояние. Лекарите казват, че с такива гърди мога да изкарам още десетина години. И това е добре – животът сега е толкова скъп, че трудно ще събера пари за нова операция.

Лиса, 40 години

„Резултатът беше ужасен. Чувствах се, сякаш дълго са ме дъвкали“

Родих две деца едно след друго и напълнях много по време на втората бременност. Коремът ми увисна, гърдите ми, които и без това бяха големи, пораснаха още повече. Изглеждаха много грозно, а заради тежестта им постоянно имах болки в гърба. Лекарят ми препоръча да си направя операция за намаляване на гърдите, но тогава не ми беше до това.

На около 40 години отслабнах, но тялото ми изглеждаше ужасно и се реших да легна под ножа. Веднага изпитах антипатия към хирурга – беше безчувствен и високомерен. Той обаче имаше добра репутация, затова му поверих гърдите и корема си.

Резултатът ме шокира – коремът и гърдите ми останаха покрити с ужасни белези и изглеждаха „намачкани“, сякаш някой ги е дъвкал дълго. Наложи се да се подложа на нова операция, за да ме отърве друг хирург от белезите. Сега се чувствам добре със и без дрехи. И гърбът почти не ме боли, значи съм постъпила правилно.

Лара, 53 години