Автор
Веселина Петрова

Поетесата Маргарита Петкова: Уморих се да съм мъжко момиче, искам да се грижат за мен

Днес, в деня на любовта и виното, си говорим с поетесата Маргарита Петкова. Тя е автор на много нежни строфи, пропити с дълбоки емоции. Говорим си за поезия, чувства и за българската жена...

- Как се раждат красивите стихове?
- О, не знам, аз не бабувам, просто записвам. Не знам как. Може би първо трябва да бъдат заченати, т.е. да има емоция.

- Помните ли първия си стих?
- Беше хрумване. Не ме пускаха да играя, защото бе завалял първият сняг… Гледайки снега, си казах – защо не напиша едно стихотворение… И го написах. Бях в първи клас.

- А как се раждат стиховете за любов?
- От любов. Трябва я има любовта, която да оплоди ръката.

- Как се чувствате от факта, че много хора преписват ваши стихове, изпращат ги като валентинки, като послания до любимите си хора?
- Човек винаги се припознава в нечии стихове или редове, които е прочел, и за мен това е най-радостното. Много хора са ми казвали през годините – "знаете ли, че това стихотворение е написано за мен, аз така се чувствам…" Само че аз съм имала смелостта да напиша тези неща, за които другите смятат, че са недотам възпитани. Ами щом изпитваш нещо, трябва да можеш да го опишеш. Срам ги е… Да напишат, че се прегръщат с един човек, чиято жена стои на прозореца зад тях…

- Има ли любов днес?
- Естествено, че има. Иначе няма да има равновесие.

- А поезия?
- И поезия има. Когато Вапцаров пише прочутото си „не, сега не е за поезия”, го прави в стих, в поезия. В живота винаги има поезия. И тя не е само любовна. Тя може да е ядосана, критикуваща. Музите на поезията са цели три.

- По-различен ли е животът, облечен в стих?

- Не. Това е моят живот. Мога да го обличам в стихове, в думи. Защото аз съм и външен анализатор на голям вестник, на няколко сайта. Не стоя в кула от слонова кост, за да пиша на парфюмирана хартия любовни слова със златно перо. Пиша за това, което ме вълнува. Имам своята гражданска позиция, живея сега и тук. Тази гражданска позиция съдържа любов и към държавата, в която живея, и не преставам да наричам Родина. Интересува ме този свят, защото в него живеят децата, ще живеят внуците ми, правнуците ми…

- Имаше едно предаване, в което се казваше „шъ съ оправим”. Ще се оправим ли?
- Всичко се оправя така, както се и изкривява. Просто трябва да преминем през тези неща. Животът продължава. Разчитала съм винаги на черния си хумор, който ме е водил през годините. Дори след една ядрена война, не дай боже, ще останат хлебарките, а те също са форма на живот…

- Чувствате ли се силна жена? Казвате, че не искате да ви наричат „мъжко момиче”?

- Това ме обижда. Аз искам да съм слаба жена, да се грижат за мен, да простират плаща си пред мен, за да мина през локвите, без да си изцапам пантофките. Вкарахме си непоправим автогол, жените, с тази еманципация, защото развързахме ръцете на мъжете и те го приеха. Мъжът трябва да е мъж, жената трябва да е жена.

- На какво учите младите?

- Винаги съм се стараела да им показвам ненатрапчиво, че на този свят има едни неща, които са най-важни – достойнство, чест, почтеност. Това е възпитание. Обичам възпитаните хора. Да са от добро тесто.

- Не загубихме ли много от ценностите по пътя?
- По-скоро ни ги отнеха. Помним ги и сме длъжни да ги предаваме на децата си. Защото младите хора са в нищото. Ето ви най-обикновен пример: махнаха пионерските организации, но на тяхно място не дадоха нищо. И децата се скитат по улиците. А те трябва да бъдат ангажирани.



- Каква е българката, според вас?

- Устойчиво животно. Няма да говоря за силикона и другите подобни неща. Това са преходни неща. Всички искат да са красиви. Но трябва да разберат, че трябва да са преди всичко чистоплътни, изпрани и изгладени, а не от скъпите им тоалети да лъха неприятно.

- Значи ще оцелеем?
- О, да, осъдени сме да ни има.

- Оптимист сте?
- Отчаян. От три дечица ми останаха две, но ги гледам, че те четат, волеви са, искат да учат, на усвояват нови неща, възпитани са и дори понякога си мисля, че аз съм причината за това. Работят. И не само те. Това е тяхната среда. Има прекрасни млади хора. Излезте от София. И вижте там какви прекрасни млади хора има!

*През февруари раздаваме подаръци. Искаш ли да спечелиш два парфюма? Xаресай нашата Инстаграм страница от тук!