„По-голямата ми дъщеря преди пет месеца се омъжи и почти всеки ден се оплаква от мъжа си, който е престанал да ѝ обръща внимание. Те живеят с родителите му, в дома им командва неговата майка. Дъщеря ми не може да се спогоди със свекърва си, казва, че тя не ѝ позволява да готви. Дъщеря ми често плаче заради караниците с мъжа си, признава, че той е станал агресивен и истеричен, че ѝ повишава тон и по най-незначителни поводи. Опитите ѝ да ми дойде на гости приключват със скандали. Аз не знам какъв съвет да ѝ дам. Те нямат деца, тя е едва на 18 години. Тя не иска да живее с родителите му, а той не иска да живее без майка си“.

Елена, на 39 години

Отговор от психолог:

Тази ситуация поначало е конфликтна, защото мъжът ѝ е силно повлиян от майка си и до известна степен ѝ принадлежи. Той е създал ново семейство, докато психологически е „женен“ за майка си. В резултат той не издържа на напрежението и на създаденото от самия него двойнствено положение, изпуска си нервите срещу по-слабия. Под формата на агресия той си връща на дъщеря ви за собствената си неспособност да се отдели от майка си, да стане самостоятелен. Опитва се да „вгради“ жена си в семейството с майка си, като този опит поначало е обречен на провал.

Свекървата защитава правата си и установеното досега нейно командно положение. Вашата дъщеря може дори да е пешка в игрите на сина и майката. Когато той доказва нещо на майка си и я кара да ревнува, той по такъв начин привлича вниманието ѝ.

Няма други варианти да се реши проблемът, освен да започнат да живеят отделно. Ако обаче мъжът ѝ не иска това, то значи няма нужда и от собствено семейство. Възможно е с помощта на женитбата си той да е търсил решение на някакви други свои проблеми.

Дъщеря ви плаче, но остава в дома на мъжа си, не може да си тръгне – значи тя има проблем с личните граници и със самооценката. Предложете ѝ да се обърне към психолог. Сега тя не контролира живота си, няма собствен избор и не взима решения. Това е опасно положение.