Приятелко, преди да те прегърна, първо изплюй отровата

Имате такава приятелка, нали? Тя фигурира в списъка на близкото ви обкръжение, но много добре знаете, че всъщност не ви е приятелка. След всяка среща с нея имате усещането, че някой ви е изпил силите, а щом се приберете вкъщи, лошата енергия задължително се материализира в скандал. С мъжа, децата, с когото ѝ да е...изпускате чаша, пералнята блокира. Още по пътя към дома знаете, че нещо лошо ще се случи, защото сте се видели с нея. Сякаш предизвиквате цялата вселена да ви го върне затова, че все още не може да съберете сили и да ѝ кажете право в лицето: Ти не си ми приятелка! Повече не искам да се виждам с теб.

Искате, ама не можете. И стоически понасяте всеки път енергийния ѝ вампиризъм. Все отлагате този момент, защото ви е жал. Не за себе си, а за нея. Парадокс! Жал ви е, че тя няма приятели. Макар затова да има обяснение: тя е завистлива, прикрита, нищо не разкрива за себе си, а вас ви разпитва като следовател. Жал ви е, защото сте седели заедно на един чин и не може да зачеркнете с лека ръка спомените. Нищо, че се опита да ви свие гаджето в гимназията и винаги ви прецакваше, заради по-висока оценка.

Жал ви е, защото мъжът ѝ е мухльо и тя трябва да издържа семейството. Да, но тя го избра, защото е същият тарикат като нея и тя се подведе по лъскавата фасада на един мързеливец, който освен марковите си дрехи няма нищо друго. Жал ви е, че децата ѝ са проблемни и създават много ядове. Да, но докато вие прекарвахте вечерите у дома с вашите, тя ви се подиграваше колко сте глупава и не ходите на фитнес, театър, йога и курсове за самоусъвършенстване...

Я се стегнете. Всеки заслужава това, което му се случва. Има истини, които прозират извън фалшивата фасада на Фейсбук, където тя цитира възвишени чужди мисли за живота, добротата и приятелството. Цитира, но остава недокосната от тях и ги отразява като огледална повърхност. Колкото и да лъска имиджа си на добра приятелка, винаги се измъква, когато я помолите за дребна услуга. Колкото и да се представя за състрадателна, когато ѝ споделите нещо лично, душата ѝ ликува, че не сте добре. И вие го усещате по зле прикритата ѝ усмивка, по фалшивата интонация на клишираните ѝ коментари от сорта на "О, ужас!". Колкото ѝ да изглежда вглъбена в изричаното от събеседника, тя всъщност чува само нещата, които я интересуват и от които би извлякла някаква полза. Ако нещо не ѝ е интересно, рязко сменя темата и ви прекъсва. Звучи познато, нали?

Затова, мили момичета, време е за зимно прочистване на кофти приятелките. Отървете се от тях така, както от ненужната след Коледа елха, която вече само ви трови живота с ронещите се иглички. И си спомнете за онзи колега в офиса, който в автобиографията си е заявил, че знае перфектно английски и руски, но не може да си преведе и едно изречение. В крайна сметка тайната на истинското приятелство се крие не в лъжливи декларации, а реални действия. И в библията е казано - по делата ще ги познаете.