Борислава Крендева е един от най-вдъхновяващите хора, които съм срещала - тя е изпълнена с неизчерпаема жизнена енергия, винаги е готова да помогне и има удивителното умение да разплита мисли, точно когато човек си каже, че изход няма.

Борислава е психолог и тренер с над 15 години опит, участвала е в подбора на участниците в едни от най-популярните риалити формати у нас, консултирала е жени и деца, преживели насилие. В момента, заедно с екипа си, развива проекта Soulbg.com

През удивителния ѝ ум са преминали стотици житейски съдби, върху които тя е оставила своя отпечатък. Думите ѝ са толкова силни, че с години напред нейните клиенти я цитират, а когато изпаднат в заплетена ситуация, се питат: "Как би казала Боби сега?". Това е и въпросът, който аз самата си задавах нееднократно през последните месеци, които сякаш сринаха цялата ни представа за нормалност, подреденост и сигурност. Все представи, към които на всички ни се иска да си върнем.

Как обаче пандемията изглежда през призмата на психологията? Как изглежда тя през очите на Борислава? С нея ще говорим за начините, по които всеки от нас би могъл да се справи с настоящата ситуация, за това как биха могли да постъпят хората, преживели загуба, и как да открием индивудиалния урок за всеки от нас от изминалата 2020 година.

Какви са основните последици от пандемията върху психиката, които виждаш?

Общото при всички хора, с които работя от началото на пандемичната ситуация до момента, е натрупаната умора. Неизвестността изтощава, свръхактивният инстинкт за оцеляване с постоянно включения си алармен режим претоварва всички системи на биологичния ни организъм. Натрупаната умора води до изтощение, а то до загуба на самоконтрол, реактивност, усещане за безпомощност и безнадеждност. С появата на ваксината като че ли някои хора се мобилизираха отново и получиха прилив на енергия, за да издържат още малко до очакваното “види му се краят”.

Други пък - точно обратното - страхът от неяснотата около новата ваксина “инжектира” допълнителни дози тревожност и чувство за безпомощност. А някои хора просто го подкараха “през просото”, като минаха в крайността на неглижирането.

Можеш ли да дадеш конкретни съвети за справяне със ситуацията, които хората биха могли да прилагат в ежедневието си?

Важно е да се направи едно уточнение: справянето с дадена ситуация и справянето със стреса от самата ситуация са две различни неща. Първото е свързано с управлението на външната реалност и с риска (въвеждане на карантина, носене на маски, дезинфекция на обществени места, търсене на лекарство/ваксина и т.н), а второто - с контрол над собствената ни вътрешна реалност (работа с емоции, мисли, нагласи…). Важно е да се има предвид тази разлика, тъй като работата със собствения ни вътрешен свят не повлиява външната реалност, а начина, по който я възприемаме. Когато сме изчерпали възможностите да контролираме външната действителност, това, което ни остава, е да приемем човешките ограничения и невъзможността да контролираме врага навън. В такъв момент онова, до което имаме достъп и контрол, са собствените ни мисли, промяната в гледната ни точка и овладяване на емоциите, предизвикани от събитията.

Тук вече имаме сериозен набор от инструменти, за които се пише усилено през последните месеци от колегите психолози. В почти всеки един материал, свързан с пандемията и психичното здраве, можете да намерите различни: дихателни практики, медитативни техники, движение и спорт (макар и в домашна среда), поддържане на дневен режим, преоценка на приоритети, довършване на затлачени проекти, осигуряване на време за съхраняване и поддържане на хобита и интереси, вглеждане в себе си и т.н.

Какво би посъветвала родителите, които работят от вкъщи и едновременно с това се грижат за децата си, как биха могли да рестартират психиката си и да запазят спокойствие?

Едно от най-важните условия е родителите да не поставят “каруцата пред коня”. Конят винаги тегли каруцата, ето защо когато един родител пренебрегва себе си всеки път, за да угоди на децата, прави всичко вместо тях, когато не успява да удържи на детските избухвания, чувства се виновен, отстъпва и не залага граници, постоянно се намесва в детските игри, тогава децата са много по-уязвими, а родителят все по-отслабен като енергия и авторитет. Родителят следва да води уверено, което означава, че е нужно да се грижи за себе си, за да има силата да “дърпа каруцата” на семейството. Необходимо е родителите да си осигуряват нужната почивка, време за себе си и личните си потребности, без вина.

Ето няколко идеи: използвайте таймер за игра на мълчанка, за да си осигурите тишина, оставете места у дома, където децата да играят и цапат, създайте кът за хапване, в който да се самообслужват, когато огладнеят, въведете час за лягане на децата, за да имате своето време, договорете се с децата, че ако ви оставят на спокойствие да си свършите работата, ще направите заедно някои от любимите им неща по-късно...

Как според теб се отразява липсата на детска градина и социализация на най-малките? А как се отразява тя на учениците?

За първи път в моята практика обичайните заявки на родителите: как да накарам детето си да хареса училището/ градината, са заменени от споделянето, че децата нямат търпение да се върнат в училище или в градината. Една майка възкликна: “никога не съм си представяла, че ще чуя от сина ми, че му се ходи на училище!” Този факт говори сам по себе си.

Наблюдаваме един интересен феномен - силното желание за пазаруване и придобиване на вещи, как си го обясняваш от психологическа гледна точка?

Пазаруването, придобиването на вещи е опит да се подсигурим, да се запасим, да възвърнем усещане за контрол. Ако не мога да предвидя и контролирам бъдещето, ще натрупам около себе си реален щит от вещи/продукти/препарати/лекарства - щом имам вещи = имам сигурност. В контекстът на пандемията коронавирусът е невидим враг. Когато човек не вижда своя враг, губи чувството си за контрол, става тревожен поради неяснотата и несигурността. Онези, които имат усещането, че контролът им се изплъзва, се опитват да компенсират по друг начин. Пазаруването и презапасяването е точно такава практика, която ни позволява да си възвърнем чувството си за контрол.

Смяташ ли, че някога ще се върнем към живота си преди пандемията?

Настоящата ситуация с пандемията е всеобхватна криза. Кризите са естествен и закономерен инструмент на промяната. Съществуват много и различни видове кризи и в някакъв смисъл всяка кризисна ситуация е уникална като проявление. Онова обаче, което ги обединява, е че кризата разрушава и отнема част от познатите, проверени и сигурни стратегии за справяне като поставя нови изисквания пред хора, взаимоотношения, структури. Казано с други думи кризата е посредник между старото и новото, сигурността и риска, застоя и развитието. В този смисъл след криза е невъзможно връщане към изходна позиция - или се осъществява качване на ново, по-високо ниво на функциониране, или адаптацията се проваля.

Според теб ще има ли дълготрайни последици от настоящата ситуация, които ще виждаме след години, и какъв за теб е изходът от нея?

Логиката е такава, че всичко, което се случва, има последици. Дори на микро ниво - нищо от това, което мислим, казваме или правим, както и средата, в която функционираме, не остава без следа в организма ни и в нашата лична реалност. Всяка хапка храна, която поставяме в устата си и преглъщаме, променя собствената ни биохимия. Пандемията, която светът “консумира” последните месеци, променя напоително живота на всички ни. Като че ли пандемията ни дисциплинира, защото не ни позволява да “преяждаме” със слободия и ни връща към истинските ценности - отговорност към природа, здраве, взаимоотношения. Едва ли някой би могъл да прогнозира изход, процесът по адаптация към промяната ще е дълъг. Ще отговоря така: Веднъж един човек попитал времето: “- Какво е решението?” То му отговорило:“- Остави ме да мина...."

Какво би посъветвала хората, които са преживели загуба?

Емоционалната енергия търси да бъде изживяна докрай и чак тогава човек се освобождава от нейната власт. Значимата загуба отключва каскада от интензивни негативни емоции, от които човек инстинктивно се защитава и избягва да преживее. Колкото по-дълго и продължително е бягството от емоционалната болка, толкова повече тя се натрупва и рискува да “отрови” жизнения ни ресурс. Това е механизмът чрез който непреживяната болка се превръща в хронично страдание. Природата е вложила във всеки един от нас универсален механизъм за преработка на емоционална болка, както и способността да продължим да живеем дори след опустошителна загуба. Когато позволим на болката да премине през нас, ще осъзнаем, че никой никога не е напълно сам и че има хора, които се нуждаят от присъствието, вниманието, грижата, усмивката, подкрепата или приятелството ни...Тогава потокът на животa отново ще се влее в нас.

Какъв според теб е основният урок, който трябва да научим от 2020 година?

Уроците са нещо много лично и специфично. Kато парче пъзел, който пасва само на определена картина.

Нека всеки един от нас си зададе въпроса, дълбоко в себе си “Къде най-силно ме уязви 2020 г.? Отговорът указва мястото, където сте загубили баланс - без значение от това в коя крайност се е залюляло “махалото” - прекаляване или неглижиране. Защото всичко, което надвишава нуждите ни, е отрова, а всяка пренебрегната потребност, ни разрушава.