Точно, когато се готвех да запечатам усмивката си на фона на наситения червен залез, какъвто можеш да видиш само в Родопите, чух някакъв странен шум, който бе в пълен противовес със спокойната атмосфера на мястото.
Шумът се усилваше, напомняйки все повече на звука на така омразната аларма, която ме буди всяка сутрин точно в 7 часа. След няколко секунди красотата на природата около мен започна все по-убедително да избледнява, а звукът ставаше все по-силен и по-силен. В следващия момент започнах да се събуждам, осъзнавайки, че това, което се чува, наистина е алармата ми, а пътуването из Родопите... е само сън.
Сигурно си представяте разочарованието, което изпитах. Но все пак се чувствам длъжна да подчертая, че то бе толкова голямо, че дори любимото капучино с кокосово мляко не успя да усмихне сутринта ми.
Докато пътувах за работа с намусена физиономия, се замислих - защо трябва да съм на палатка в Родопите и да пия вино на фона на залеза само насън? Та, нали от мен самата зависи мечтите ми да се превърнат в реалност. Окрилена от това прозрение, реших, че е време да отворя нова страница.
Или иначе казано - веднъж завинаги да се сбогувам с извиненията и тази пролет да посетя всички онези красиви кътчета из България, за които копнея от дълго време насам.
Направете го и вие. Защото истината е, че извинения да не тръгнете на път винаги ще има. Този уикенд няма да е подходящ заради времето, другият имате еди-какъв си ангажимент, а пък неделята в края на месеца бяхте обещали на старите колеги да се видите.
Животът обаче е твърде кратък, за да се поддавате на извиненията. Затова пътувайте. Сега, веднага. Отворете картата и просто изберете дестинация на случаен принцип.
Няма да съжалявате и като един виден милениал, ви уверявам, че значение имат не вещите, а спомените. Колекционирайте тях. Инвестирайте в тях. И пари, и енергия. А какъв по-лесен начин да натрупате спомени от пътешествието.
Но говоря за цялото изживяване, от самото му начало. Още от качването в колата, защото ако си с правилната компания, пътуването до избраната локация не е просто преместване от една точка до друга, а е смях, сладки приказки и, разбира се, пауза за кафе и сладко.
Защото истината е, че нищо не отива на откровенията по женски така, както чаша вкусна кафена напитка и селекция от сладки изкушения. Затова и когато с Веси тръгнахме на път – без конкретна посока, но твърдо решени да превърнем пътуванията за уикенда в традиция, спряхме в Shell за по капучино и... повече десерти, отколкото ми се иска да си призная, че изядох.
Подробностите около последвалия уикенд по женски ще запазя в тайна, но само ще споделя, че тези два дни ми помогнаха за пореден път да се убедя в истинността на твърдението на великия Далай Лама: "За да намерите щастието, поне веднъж годишно ходете на място, на което не сте били досега."
