Разбрах, че съм бременна с второто си дете, след като мъжът ми ме напусна

08 декември 2022 | 11:37
9504
4
Unsplash
4

"Съпругът ми ме напусна преди три седмици след огромен скандал и срив в отношенията ни. И след това разбрах, че съм бременна с второто ни дете. Решена съм да запазя бебето, но наистина се притеснявам за реакцията на съпруга си и не знам как да постъпя...", разказва 29-годишната Мария.

"Разделихме се, защото неговото психическо състояние не бе много стабилно. И сега не мога да преценя дали новината за бебето няма да му се отрази негативно.", притеснява се жената.

Тя е на 29, а той е на 32. Заедно са от десет години и имат син на 4 г. Преди малко повече от година се женят.



"Като цяло връзката ни беше нормална, стабилна. Докато един ден преди няколко месеца той не ми призна, че преди сватбата е бил толкова зле психически, че е искал да сложи край на живота си. ", казва тя.

По това време той дори не говори с нея, но се доверява на сестра си. Бил е пренасочен към специалисти са му предписали лекарства.

"Новината ме шокира и се почувствах наранена - от факта, че се е обърнал не към мен, а към сестра си... Чувствах се отчасти виновна, тъй като бях несигурна и оказах натиск върху него да се оженим. Ако знаех как се чувства, щях да постъпя различно."

Но защо той не й е казал? Можело е да отложат сватбата. Тя тръгва на терапевт, за да се справи с чувствата си.

Преди три седмици ситуацията се влошава. "Той започна да ми крещи и да ми говори нецензурни неща. Уплаших се. И се обадих на майка и нейния втори съпруг. Те дойдоха. Но сякаш присъствието им като че ги развълнува още повече."

Свърза се и с кризисния екип за психично здраве, за да обсъдят избухването на съпруга й.

Той се успокоява. Но след това вече не могат да говорят нормално - той сякаш започва да воюва с нея...

"Може да ви звучи странно, но бих искала да запазя бебето си, въпреки трудностите."

Разбира се, няма как реакцията на половинката да бъде предсказана. Но на всяка цена е добре двамата да се говори за проблемите, казват психолозите.

За децата ще бъде добре родителите им да могат да водят нормален разговор, независимо дали са заедно или разделени.

Жената има право да реши - за бременността. Защото тялото си е нейно, животът - също.

Винаги, когато се чувствате несигурни, можете да потърсите съвет и подкрепа от кризисен център или психолог. Все пак животът ни е доста натоварен - работа, деца, отговорности. Нормално е от време на време да се чувстваме притиснати.


Коментари

4
  07 януари 2023 | 05:43 отговор
 

Ако съпругът ви е отключил психично заболяване,това хич не е добре. Ще останете в пълна негова зависимост и ще страдате, както вие, така и децата ви. Не се обвинявайте в нищо, защото тези заболявания са непредсказуеми. Ваше решение е да задържите или не своята бременност. Децата ще ви запълнят целия живот, но трябва да сте сигурна, че ще можете да се справяте сама. Вие сте пред една сложна дилема, за решението да го информирате. При неговото психично състояние, той ще реагира отрицателно, защото няма да ви повярва, тъй като в неговото вече болно подсъзнание, вие се явявате негов враг. Развода е най-доброто решение и далеч от него, защото чувствата са едно, а разумните действия са друго. Забравете емоциите, защото цената, която бихте платила би била прекалено скъпа. Постарайте се да запазите приятелството си с него, ако е възможно и надалеч.

 
3 иванова
  06 януари 2023 | 12:43 отговор
 

Сама ,с две деца ,ще ти бъде много трудно.Ще бъде трудно и за децата ти. Нямаш насреща си стабилен човек,който,макар и разведени,да се грижи за децата.Ако смяташ,че новината за новата бременност ще го върне в семейството-заблуждаваш се

 
2 Сд
  13 декември 2022 | 08:18 отговор
 

Не се знае жената как се е държала със съпруга си . Ако постоянно го е навиквала и тормозила психически ,много ясно че той ще иска да се махне от нея . Има такива жени които сриват мъжа психически с поведението си а после се правят на жертви .

 
1
  11 декември 2022 | 17:27 отговор
 

Аз лично не бих задържала детето.Не ти трябва такъв съпруг!Психическите проблеми нарастват с възрастта.Дано детето,което имаш няма неговия ген.

 

Добави Коментар

Най-четени