Теди Кацарова се прибра преди броени дни от Парагвай. Затова решихме да си поговорим с нея - за всичко, което я е впечатлило в тази държава, за онова, което ни се случва днес и за онова, което я кара да се чувства щастлива тук - в България...

Здравей, Теди, къде те намирам в момента?

- У дома.

Как е настроението предпролетно?

- Ами с новините, които се случват в света, не е много добро. Докато бях в Парагвай, видях много хора от Германия, Швейцария, които бяха взели решението завинаги да напуснат Европа и да се преместят в Парагвай. Което ме навежда на мисълта, че от доста време нещата се разместват по не особено приятен начин. А в интерес на истината аз съм очарована от Парагвай. Чиста държава, подредена, мили хора, никога не повишават тон. Видях много неща, научих много неща. Оказва се, че в най-бедните държави хората са най-мили, усмхнати, възпитани...

Какво ти направи най-силно впечатление?

- Те са много дружелюбни, атмосферата е много мека. Говорихме си с едни германци, които коментираха, че са правили доста време проучвания къде да се преместят, заради децата си. И са се спрели на Парагвай, защото нравът на местното население се оказал най-благ. Не видях намръщени хора. Териториално те са по-големи от нас, но като население са колкото нас. Ние загубихме нашата благост през годините. И не е само до парите. Там хората са бедни, а не чух някой да е недоволен, работят на няколко места... Къщите са подредени, дворовете са с тревичка. Прекрасно е.

Кога се прибрахте?

- В края на февруари. Имахме много тежко пътуване. Преди много обичах да пътувам, но сега, покрай ковид, всичко е много по-трудно. Закъснели самолети, отложени полети, хиляди проверки, кюар кодове... Попълват се специални документи. Но и като цяло дотам е много път.

Какъв спомен си донесе?

- О, много неща. Запознах се и с прекрасни музиканти, приятели на човека, при когото бяхме отседнали, семеен приятел. Участвах в сборен албум. Очарована съм от музикалния им живот. Изключителни музиканти. Високо ниво на качеството на музиката. Свирят на живо - джаз, пънк, боса нова.

Възхитена съм от тази част на света. И се радвам, че съм от хората авантюристи, защото ако не съм пътувала през тези години, нищо нямаше да съм видяла от света...

Да очакваме ли нещо ново в музикален план?

- Да, записах нови песни, те ще се появят вероятно през май.

А как върви любовта?

- Чакам го да си дойде. Засега сме на фаза пътувания, но мисля, че през лятото ще се установи тук. На мен ми предстоят доста участия. Позабавих доста издаването на новия албум, заради всичко неприятно, случващо се в световен мащаб.

Вижда ли му се вече краят на ковид?

- Не знам... Всеки път ме побиват тръпки като чуя "махаме ограниченията". Защото след това ни затварят с пълна сила. В интерес на истината в Парагвай правилата се спазват супер строго. На 40 градуса хората са с маски, ръкавици... На водопадите в Бразилия трябва да си с маска, естествено всички ги свалят, за да се снимат... Навън всички бяха с маски. Казаха обаче, че в Аржентина като мерки ситуацията била най-тежка - писиар се прави на влизане, има карантина...

Какво стана с кулинарния проект?

- Действаме го. Но покрай пандемията той беше някак извън времето. Сега обаче имаме нови рецепти, нови епизоди... Включително една нова рецепта от Парагвай - за хляб.

В навечерието на светли дати - 3 март, после 8 март... Чувстваш ли се горда от това, че си българка? Напоследък сякаш все по-малко хора се чувстват добре в българската си кожа?

- Винаги съм обичала България. И може би гоямата ми грешка бе да се опитвам да живея извън България. Това е моето място. Въпреки трудностите, никъде и за никого не е лесно, но аз обичам България. Тук са близките ми, всичко, което имам. Трудно ми е да си помисля, че мога да се преместя да живея завинаги в друга държава. Това беше и условието, което поставих на Ян - че не мога да живея в Чехия. Щастлива съм, че той харесва България и иска да премести при мен.

Няма да забравя, че баба Ванга беше казала, че България ще стане едно от най-хубавите места за живеене след години... Вижда се, че това се случва сега... Политически, всичко което се случва, за мен е голям хаос. Много хора в Парагвай, немскоговорящите, ме питаха дали има въжможност да се купи земя и да се живее в България...

Сега става обратното. Хората в Европа се чувстват притиснати по някакъв начин. Всички, с които се запознах в Парагвай, от Германия, Австрия, Швейцария, казваха, че там напоследък се живее все по-трудно. Явно България се превръща в пристан. И Ванга наистина може да се окаже права.

Какво те кара да се чувстваш жена?

- Радвам се, че успявам да запазя своята положителна, позитивна настройка към света. Напоследък виждам само намръщени хора. Това прави една жена красива - усмихната. Разбира се, мъжът до нея я прави усмихната и красива. Уважението е много важно. Но това може би се осъзнава в по-късна възраст. Малките жестове на внимание. Няма да забравя последния път, в който си тръгвах от Прага, Ян ми беше приготвил сандвич - в едно пликче. Беше много мило. Никога не съм била материална в този смисъл, няма да се впечатля от скъп подарък, ще се впечатя от жеста. Дребните неща, дребните жестове са много по-ценни.

Как ще си обясниш, че през последните години у нас се увеличи броя на жените, преживели насилие?

- Много е страшно. Домашното насилие сякаш е породено от невъзможността на мъжете да бъдат такива, каквито се очаква от тях. Непрекъснато се парадира със скъпи вещи, интервенции... В Парагвай нямаше нито една жена с корекции. Ние имаме изкривена представа вече и за красота, и за щастие.

Какво те прави щастлива и кое е нещото, за което благодариш всеки ден?

- Благодаря за здравето. Опитвам се да се поддържам в добра форма - с тренировки, с храна... Най-важното е да имаш приятели и да си здрав.

Благодарна съм, че години наред имам работа. Предстои ми голям концерт на 22 март с любими изпълнители и актьори - "Любов по ноти". Всичко е комплексно.

Но най-важното е да откриеш хармонията в себе си и със света около теб. Опитвам се да се изолирам от негативното, което ни се случва и да се съхраня енергийно.