Автор
Кипра Хубенова

Той се дразни? Редно ли е да крием от мъжa си, че пушим

Познавам мъже, които пушат и нямат нищо против и жените им да пушат. Така е честно. Познавам мъже, които не пушат, но нямат нищо против жените им да пушат. Така е толерантно. Познавам мъже, които не пушат, но мразят всички, които го правят. Особено собствените си жени. Това е нетърпимо.



Имам една дузина приятелки, които тайно се наслаждават на порока си, че пушат. Иначе казано – крият се от мъжете си. Обикновено нямат търпение да излязат на работа, да запалят първата цигара в компания на колежки, да изпият сутрешното си кафе и облекчено да въздъхнат, че…и този път не са ги хванали. От времето, когато като ученички са криели кутиите под леглото, издъвкали са стотици дъвки, протрили са зъбите си от търкане и накрая, разбира се, са яли яки шамари от побеснели бащи. Но оттогава много вода е изтекла. Вече не са „малки пикли“ и сами изкарват парите си за цигари и всичко, което решат да си купят. Включително и за така омразната „отрова“, с която са решили да интоксикират собствените си тела. Да, защото повечето от жените, за които говоря, не са закоравели наркоманки, а припалват момент преди да избухнат. От взривоопасната смес: работа, стрес, мъже, деца. Иначе казано, подобно на въздушната възглавница в колата и цигарата често е пасивно защитно устройство. И спасението идва за 1/25-на от секундата с първото вдишване. Разбира се, много жени пушат и просто защото това им харесва. Турците го определят с думата КЕФ. Но и това е част от свободното право на избор на всеки човек, бил той и…жена.

Не ме разбирайте погрешно, че имам скрити цели и по някакъв начин пропагандирам тютюнопушенето – опазил ме Бог от подобни мисли. Дори и за децата е ясно, че цигарите са вредни и убиват, така както пише на кутиите. Няма нищо по-хубаво от това да не си в плен на порока, да не си зависим, но понякога това се оказва трудно. Но доказано – стресът е най-големият убиец и всеки сам избира как да се бори с него. Ако може, бих хрупала цял ден ябълки, бих се наливала с фреш от портокали и тичала в парка, но…не помагат.


Думата ми е обаче за мъжете. За тези мили същества, заради които често жертваме капризните си нервни клетки, а те, както е известно, са единствените в човешкото тяло, които не се възпроизвеждат. С други думи – веднъж увредени, те не могат да се възстановят. Не знам дали ще се съгласите, но в патриархалното ни общество се смята за нормално силният пол да пуши, пие, бие, а жените да стоят като фикуси в ъгъла и да търпят. Това е и причината да се крият за много неща. Една приятелка, например, едва не умря от пневмония, защото посред зима излизаше на балкона тайно да пуши. По пижама. На друга щеше да ѝ се пръсне сърцето, защото я заловиха на „местопрестъплението“. Трета почти предизвика развод в семейство "непушачи", защото по неволя се изявяваше като ятак и криеше цигарите на дружката си.


Кому е нужна подобна партизанска война и дали тя не води до ожесточаване на страните, вместо до решаване на проблема? Защо липсата на разбиране и диалог отстъпват мястото на войнстващите нападки? Едно е да се опиташ да помогнеш на някога да превъзмогне порока си, друго е да дебнеш партньора си в издънка. Но както казва една литературна героиня, попитана защо пуши: „цигарите са единственото нещо, което гори за мен.“ Хубаво е мъжете да помислят и за това, преди много да се загрижат за здравето ни.