Жената винаги е била вдъхновение и муза за творците на перото, четката и нотния лист. Броени дни след най-женския празник поднасяме вниманието ви един красив и поетичен текст, който ни изпрати наш читател, попаднал в плен на величието и тайнството, наречено Жена.

Тя е доброто в кошмара.
Тя е любовта, направена за двама, заключена в тялото на един.
Тя е по-лоша от смъртта. Смъртта дава добро, защото спира болката и дава покой.
А тя взима покоя и остава болка.
Тя е последният щастливо изживян миг, който сънуваме.

Тя не може без теб. Все някой трябва да изкрещи “Чудовище”
и да избяга като по филмите. А нито в един филм няма сцена, в която “Чудовището” бива прегърнато...
Свикнали сме да слагаме етикет с успокоение, като на буркан... от рафта на предразсъдъка.
Свикнали сме да пазим хубавото за някога .. като зимнина... А тя събира топлина и не я затваря, а предава.

Тя е улица в краен квартал, предградие на суетата, тя е плочка на тротоара, върху която позволява да рисуват усмивки, децата от улицата.
Тя е покрива на Кулата, от която вижда всички, и никой не намира сили да се качи при нея.
Тя няма парфюм, с който да пленява сетивата на хората, приближили се до нея, думите, и вършат това, и остават дори по-дълго, от който и да е аромат.
Тя е последната похотлива мисъл на монаха, преди да сложи расото.
Тя е като гузната ти съвест, загърби думите ти, за да е с теб, а изгуби себе си.
Тя беше награда, но никой не спечели първото място.
Някои жени се раждат да са в сънищата на любимите, а тя е родена да бъде мечтан мираж в пустинята.

Тя е с име на Богиня, душа на Ангел и вид на Принцеса. Тя живее в картината на стената, в нотата на музиканта, в теб... навсякъде... Сега оживява тук, в този текст, част от нея живее в Womаn.bg.

Посветено на Диана Балканджиева и на дамите Богини.

Автор: Атанас Нанков