Укротяване на маминото синче. Или защо българските мъже живеят до 40 при мама!

Има една порода мъже, която лесно ще разпознаете по това, че името на майките им често присъства в речниковия им запас, преобладава в списъка с телефонните им разговори, винаги застават на нейна страна и, не на последно място, сравняват ви непрекъснато с нея. Нищо лошо, ама... Живеят над три или четири десетилетия под покрива на маминия дом и не искат и да си помислят за друг начин на живот. Горките господа – явно с право са си спечелили прозвището „мамини синчета“. Не стига това, ами и едни пържени яйца не могат да си извъртят без мама.

Оказва се, че този тип господа не са никак малко у нас. Според данни на европейската статистическа служба „Евростат“ за миналата година все повече мъже до 34-годишна възраст предпочитат уюта на родния дом. Най-млади напускат дома шведите (17.8 г.), датчаните (21.1 г.) и финландците (21.8 г.). За сметка на това пък господата от южните страни, сред които и българите, се престрашават към тази смела крачка едва след навършването на 30-годишна възраст.



Защо толкова мъже се страхуват да напуснат семейното огнище? Според изследване на фондация „Фридрих Еберт" младите просто ценят повече свободното си време, затова и предпочитат да живеят с родителите си. А тенденцията е валидна не само за България. Наскоро стана ясно, че 2/3 от италианците живеят с родителите си. Там все пак има оправдание – младежката безработица е около 50%.

Но какво да кажем за онези мъже, които хем работят, хем са попрехвърлили 30-те, да не кажем и 40-те, хем живеят до полата на мама? А, както сами се уверихте, те у нас не са малко. И не, не ми излизайте с номера със затрудненото финансово положение. Защото, докато за някои достатъчно пари звучи по един начин, за други – по съвсем друг. Защото въпросът е не в това с какво разполагаш, а в това как ще се научиш да успяваш, да намираш повече възможности за по-добър икономически статус. Защото начини винаги има. Стига да се вземеш в свои ръце, а не в тези на мама. Някак си не е мъжко, нали?



Ето с такова негативно мислене следващата житейска стъпка – създаването на семейство, се отлага във времето. Ако досега си бил под покрива на родителите си, защо да не продължиш и занапред така, защо да разваляш удоволствието от ергенския живот с бебета и сватби, когато купонът може да продължи? Ако обаче току-виж случиш на хрисима дама, която достойно да заеме мястото на мама...? Е, защо пък да не го направиш? Годинките се увеличават, а заедно с тях – и белите коси.

Тя ще угажда на прищевките ти, както и мама. Ще ти готви, ще мие съдовете ти, ще шие копчетата ти (като ходеха на казарма, мъжете поне на това можеха да се научат), ще ти пере гащите и като неуморна прислужница безропотно ще върви по стъпките ти след всяка изръсена от теб троха из дома, която не можеш да понасяш пред погледа си. Не жена си. Трохата. Тя, жената е важна – иначе кой ще ти бърше жълтото около устата? (Това към мамините синчета само - да поясня - че днешните мъже много обидчиви напоследък станали бе...! Но това е друга тема.)

Укротяване на „маминото синче“

А сега, към дамите, имали лошия късмет да случат на „мамино синче“, няколко скромни съвета от препатила:

Запишете на лист чувствата и мислите си

Понякога е по-лесно да напишете на лист хартия какво чувствате, вместо да го изречете на глас. Така ще ви е по-лесно да структурирате по-добре емоциите си и подхода си оттук нататък.

Обърнете внимание на плюсовете на „маминото синче“

Според психолози тези мъже винаги са нежни, мили, галантни, гальовни, внимателни с жените, въпреки че често прибягват до съветите и подкрепата на мама. Много бързо и лесно разбират какво искат жените и от какво се нуждаят. Нужно е само да намерите правилния подход към тях, за да се почувствате и вие значими в техните очи. Покажете им, че сте нежния пол. Че сте слаби и нежни жени, които се нуждаят от тяхната мъжка закрила.

Не капитулирайте! Покажете дух и характер!

При следващото негово сравнение на вашата простосмъртна особа с Нейно величество майка му, изправете смело глава, вдишайте дълбоко, усмихнете се и му кажете коя сте. Обяснете му, че не ви е приятно да ви сравнява с никого. Най-важното – запазете добрия тон и изречете името си. И дебело подчертайте, че това не е името на майка му, която е прекрасна дама (кажете му го), но с която нямате нищо общо, защото сте друг човек, с определена роля в живота на избраника си – именно на любима, а не на негова майка.

Четете още: Изневерих на жена ми с бившата, а сега тя е бременна от мен