Автор
Весела Георгиева

Умоджа, селото на спасените жени, които никога повече не искат да живеят с мъж

В северна Кения има едно село, на име Умоджа, заобиколено от ограда от тръни. Селото е основано през 1990 г. от 15 жени, оцелели след изнасилване от местни британски войници. В момента броят на жените, живеещи тук е доста по-голям. Всички те имат своята тъжна история. Някои са избягали от детски брак, женско генитално осакатяване, домашно насилие и изнасилване. Травми, които всъщност са си нормален начин на живот на жените Самбуру.

Ребека Лолосоли е основател на Умоджа и управлява селото. Идеята да създаде общност, в която да съжителстват само жени, й хрумва, докато се възстановява в болницата след побой от група мъже.

Първите членове на Умоджа идват от изолираните села Самбуру, разпръснати из долината Рифт. Самбуру са тясно свързани с племето Масаи, говорят и подобен език. Те обикновено живеят в групи от пет до 10 семейства и са полуномадски скотовъдци. Тяхната култура е дълбоко патриархална. На селските събрания мъжете седят във вътрешен кръг, за да обсъждат важни селски въпроси, докато жените седят отвън, само от време на време им е позволено да изразят мнение.

View post on Instagram
 

През 2015 г. в Умоджа вече има 47 жени и 200 деца. Въпреки че жителите живеят изключително пестеливо, те успяват да си докарат редовен доход, който им осигурява храна, дрехи и подслон - за всички.

Жените управляват къмпинг, намиращ се на километър край реката, където отсядат групи туристи, тръгнали на сафари. Много от тези туристи посещават Умоджа срещу скромна входна такса. Идеята е те да си купят от красивите бижута, изработени от жените. Бижутата са нещото, което характеризира жените на Самбуру.

В Умоджа по-опитните жители не само помагат, но и обучават, образоват жени и момичета от околните села по важни теми като техните права, ранните бракове.

"Баща ми ме размени за крави, когато бях на 11 години", разказва пред Guardian едно от момичетата от селото. И признава: "Съпругът ми беше на 57." Тя успява да избяга само след един ден брак през 1998 г. и търси убежище в Умоджа.

Джудиа, която сега е на 19 г., идва в Умоджа на 13-годишна възраст, след като бяга от дома си, за да не бъде продадена за брак. "Всеки ден се събуждам и се усмихвам на себе си, защото съм заобиколена от помощ и подкрепа", споделя тя.

През 2003 г. група жени от Умоджа се срещат с адвокати от Leigh Day, базирана в Обединеното кралство адвокатска практика, която провежда ежемесечна операция в близкия Archers Post, за да работи с местни жители, които са ранени от бомби, оставени от британската армия.

View post on Instagram
 

Жените разказват за жестоките изнасилвания, случвали се години наред. Повечето от тях са били жертви на групови изнасилвания от войници, които са ги нападали, когато са навън - да събират дърва или да носят чиста вода. Мартин Дей, партньор в Leigh Day, е един от адвокатите, към който жените се обръщат. Дей и екипът му събират редица оригинални документи, като полицейски и медицински доклади.

Дей докладва откритията си на Кралската военна полиция. За съжаление случаите са потулени.

Много от жените в селото днес казват, че не могат да си представят да живеят отново с мъж, след като са прекарали време в Умоджа. Точно като 34-годишната Мери, която е продадена на 80-годишен мъж за стадо крави, когато е на 16 години. "Не искам никога да напускам тази подкрепяща общност от жени", категорична е тя.

Селото е невероятно красиво и дава една по-различна представа за живота и традициите на Кения.