Автор
Woman.bg

Уолис и Меган – двете американки в британското кралско семейство

Биографът на звезди Андрю Мортън описва в свое есе колко различна е била съдбата на двете разведени американки, пленили сърцата на уиндзорските принцове.

Когато Меган Маркъл крачеше към олтара на 19-ти май, ако се бяхте разсеяли от хора и се бяхте заслушали, бас ловя, че щяхте да чуете недоволно сумтене изпод земята. Този звук би дошъл от херцог и херцогиня Уиндзорски, погребани на територията на замъка във Фрогмор, които сто на сто онзи ден са се обръщали в гробовете си. И то с основание – Уолис Симпсън също беше разведена американка, омъжила се за член на кралското семейство, но животът ѝ е коренно противоположен на този на харизматичната Меган Маркъл. Животът на тези жени е най-яркото свидетелство за това какви промени са станали в британското общество – и в дома Уиндзор – по време на управлението на последните двама монарси.

Отношението на кралското семейство

Най-важното, което обединява Меган и Уолис и едновременно ги различава, е миналият развод.

Те получили толкова различно отношение – бившата актриса, която се разделила със съпруга си, продуцента Тревър Енгелсон, едва след две години брак, била топло приета в кралското семейство. Въпреки традициите тя била поканена на Коледа в Сандригем, макар че тогава още не се смятала за официална членка на семейството; разхождала се под ръка с годеника си Хари, бъбрила си мило с херцога и херцогинята на Кеймбридж… и при това формално вървяла пред принцеса Ан, херцога на Йорк и принцесите Беатрис и Юджийн, напук на правилата на семейната йерархия. Бъдещата херцогиня дори била удостоена с няколко думи за себе си в коледната реч на кралицата.

Можеше ли да стане нещо подобно преди 80 години? Когато крал Едуард VIII решил, че не може да управлява Великобритания „без помощта и подкрепата на жената, която обича“, той и бъдещата му съпруга Уолис Симпсън били фактически прокудени от двореца. През остатъка от живота си били обречени да обикалят планетата без цели и планове (по различно време живели в Париж, Ню Йорк, на Бахамските острови и в Южна Франция) – британското правителство не обръщало никакво внимание на молбите на херцога да му възложи някаква представителна работа.

И макар решението да се отрече от престола било изключително на самия Едуард („Ти съвсем си се побъркал“, му казала годеницата му, когато чула тази новина), именно Уолис Симпсън била призната за единствената виновница за конституционната криза, обзела страната през 1936 г. – годината, през която Великобритания видяла цели трима различни крале.

Майката на монарха, Мария Текска смятала Уолис за „вещица“, която е прелъстила Едуард и го е отклонила от съдбата и дълга му. Някои високопоставени министри я смятали за шпионка на нацистите, а членовете на висшето общество абсолютно сериозно си говорели, че тази подобна на мъж жена е съблазнила краля с екзотични сексуални техники, изучени от нея в публичните домове на Хонконг и Шанхай.

А сега да се върнем пак 80 години напред. Какво виждаме? Виждаме, че друга американка, която се е омъжила за принц, вече практически е станала национална гордост на Великобритания. Нейната душевна топлина, простичките ѝ маниери и красотата ѝ напомнят на всички сами знаете за кого. А това, че тя обича да готви вкъщи, да си почива на дивана с чаша вино и че навремето се е издържала с калиграфия, превръща това момиче в сигурно най-непретенциозната аристократична особа, въпреки че тя е чист продукт на Холивуд.



Уолис Симпсън и Едуард VIII

Принц ли? Какъв принц?

Впрочем и двете американки – калифорнийското момиче Меган и жителката на Балтимор Уолис – са срещнали бъдещите си мъже на 34 години. В същото време нито една от двете нямала задълбочени познания относно функционирането на кралското семейство и на онази страна, която щяла да стане техен нов дом. Меган, както много добре помним, отбелязала в първото си интервю след годежа, че не била чувала много за принц Хари, преди да го срещне на частно парти в центъра на Лондон през лятото на 2016 г.. Разбира се, звездата на „Костюмари“ знаела основните факти – че гледа срещу себе си втория син на принцеса Даяна, на същата принцеса на Уелс, загинала в автомобилна катастрофа през 1997 г.. Но не знаела нищо повече – нито за миналото му, нито за другите персонажи в тази тъжна история.

И това наистина било така. За неведението ѝ можем да съдим по едно старо телевизионно интервю, заснето в Канада през октомври 2015 г. по формата на мини-викторина. Тогава интервюиращият я попитал кого би избрала, Хари или Уилям. Меган изглеждала толкова объркана и сащисана, че събеседникът ѝ трябвало да ѝ подскаже да избере ергена Хари. Чак след това актрисата отговорила нещо като „Ъмм… ами не знам… ами Хари, разбира се“.

Приблизително по същото време, когато тя за пръв път срещнала бъдещия си годеник, Меган се появила в още една телевизионна викторина, на която трябвало да рекламира новия сезон на „Костюмари“. Тогава водещите решили да изпитат нейните познания по география и история на Великобритания. Меган се провалила с гръм и трясък, защото така и не могла да назове националните животни на Англия, Шотландия и Уелс (лъв, дракон и еднорог), нито да разбере какво означава изразът „ябълки и круши“ на наречието кокни.

Уолис Симпсън би съчувствала на Меган. Когато тя за пръв път дошла в Лондон в качеството си на съпруга на Ърнест Симпсън, за когото се омъжила през 1928 г., тя изобщо не разбирала нито местните жители, нито хумора им, нито любовта им към военната история, нито гордостта за националния флаг, а още по-малко пък страстта към кучетата и конете.

Когато Уолис се запознала с принца на Уелс Едуард – а това станало през 1931 г. на домашно тържество, организирано от любовницата му виконтеса Фърнес – тя все още смятала британците за най-малкото странни. Особено я учудвала любовта им към кралското семейство. „Цяла нация да следи с такъв интерес всяко вдишване на кралските особи – особено при това, че някои от тях си бяха откровено скучни… Това не можех да го разбера“, писала херцогинята на Уиндзор в мемоарите си години по-късно.

Проблемът бил, че нито Меган, нито Уолис не били мариновани от деца в най-безполезните детайли на монархичната система, която правела бъдещите им мъже толкова привлекателни в очите на целия свят. В един от по-известните си разкази Уолис си спомня, че първото, за което ѝ заговорил Едуард, било недоволството на американците от това, че в Англия няма централно отопление. „Извинете ме, сър, но вие ме разочаровате. Тази тема се обсъжда с всяка американка, дошла в страната ви. Очаквах нещо повече от принца на Уелс“, отговорила му мис Симпсън. В очите на бъдещия крал нейният нахален и неуважителен отговор бил пълна противоположност на почитанието, което изразявали други хора към Едуард.

След няколко десетилетия принц Хари ще си признае, че той също бил принуден да се поупражнява в красноречие, когато срещнал Меган за пръв път. Привидно слънчевото и простичко момиче от Калифорния, което смята, че всичко може да се излекува с „йога, плаж и авокадо“, се оказала успешна кариеристка с прилично холивудско резюме и репутация на филантроп, като дори държала речи на Женския форум на ООН.

Както веднъж казала самата Меган, „Аз никога не съм искала да бъда светска лъвица, исках да бъда жена, която работи.“



Расови предразсъдъци

По времето на Уолис такива момичета като Меган се срещали веднъж на милион. В онази епоха единственото постижение, достъпно за жената, били семейството и богатството. Вероятно и на самата актриса, чиито предци работили на памучните плантации в Джорджия, нямаше да ѝ допаднат снобските маниери на светската дама Уолис.

Още преди 1865 г., когато робството било официално забранено, семейството на Уолис натрупало състояние, използвайки робски труд. Третият ѝ братовчед Едуин Уорфийлд, който по-късно бил избран за 45-ти губернатор на Мериленд, често в публичните си речи чоплил старите рани на потомците на робите. И макар самата Уолис да нямала здрава връзка с клана Уорфийлд – най-вече защото баща ѝ умрял рано от туберкулоза, когато тя била още дете, и остави нея и майка ѝ на грижите на чичото-скъперник – тя все пак израсла сред тъмнокожи лакеи, бавачки и други слуги.

В разговори и писма тя винаги наричала тъмнокожите с онази дума, която днешно време се смята за крайно обидна. Тя практически цял живот смятала тъмнокожите хора най-вече за домашен персонал. По-късно Уолис си спомняла, че за пръв път стиснала ръката на човек от негроидната раса по време на Втората световна война, когато съпругът ѝ бил изпратен като губернатор на Бахамите.

Меган от своя страна в миналото неведнъж е говорила за отношението си към расизма. Когато тя била малка, майка ѝ „с кожа с цвят на карамел“ често била взимана погрешно за нейна бавачка, а когато Меган учила в колеж, тя чула, как Дория я наричат с думата, започваща с n. По-късно, вече като актриса Маркъл се сблъскала с редица откази заради това, че била „недостатъчно черна за черни роли и недостатъчно бяла за бели“.

Образование и бракове

И въпреки това Маркъл преуспяла като актриса – а при това получила и великолепно образование, изучавайки актьорско майсторство и международни отношения в престижния Северозападен университет. По времето на Уолис обаче висшето образование за жени било изключено като опция, какво да говорим пък за диплома за тъмнокожо момиче.

Въпреки че Уолис по нейни собствени думи имала феноменална фотографска памет и с лекота се справяла с всички училищни изпити, нейна единствена амбиция си оставал бракът – при това сполучливият брак. През цялата си младост тя се опитвала да омае богатия Ърл Спенсър, само за да се разведе с него година по-късно (мъжът ѝ се оказал хроничен алкохолик). Както по-късно тържествено съобщил чичо ѝ, разделяйки се с мъжа си през 1927 г. Уолис станала първата разведена жена от рода Уорфийлд през последните 300 години. Десет години по-късно тя се развела с втория си съпруг Ърнест Симпсън след девет години брак.

В семейството на Меган пък за норма се смятат именно кратките бракове. Баща ѝ Томас по време на женитбата си с майката на актрисата Дория вече имал две деца. Шест години по-късно напуснал и новото си семейство. После през 2013 г. вече порасналата Меган скоропостижно се развела със съпруга си Тревър – тихо и безболезнено, без да разкрие никога истинската причина за развода и ограничавайки се с формулировката „непреодолими противоречия“.

Светски живот

Но Уолис и Меган биха намерили общ език в умението си да завръзват нови запознанства. Светският триумф на Уолис в Европа бил до голяма степен обусловен от това, че тя въвела американската традиция за час за коктейл, в който познати на нея и мъжа ѝ наминавали в жилището им в Браянстън Корт рано вечерта. Тя имала дарбата да приготвя страхотни коктейли за гостите си. Малко по малко салонът ѝ станал основно място за срещи на бизнесмени, журналисти, юристи, адвокати и на по-младите членове на кралското семейство. След като се запознала с принца на Уелс, той също станал чет гост в дома ѝ и понякога оставал да вечеря с нея и Ърнест.

Съвременният еквивалент на салона разбира се са Instagram, Facebook, Twitter и личните блогове. И макар самата Меган също да обича да си пийне вечер чаша сухо мартини, тя (още преди да се омъжи за Хари) използвала възможностите на социалните мрежи максимално, публикувайки постоянно снимки на известните си приятели (Софи Елис Бекстър, Серена Уилямс) и пускайки изказвания по важни за нея теми. В блога си The Tig тя дори комуникирала с Иванка Тръмп.

В постингите си Меган споделяла със света любимите си ястия, своите снимки от пътувания, говори за мода, стил, проблеми на равенството на половете, а също така разказвала и за личния си живот. До момента, в който годеницата на Хари закрила всичките си акаунти в социалните мрежи, само в Instagram животът ѝ се следял от 3 милиона души.

Мода

Но ако Меган, Уолис и покойната принцеса Даяна си приличат по нещо, то е по ненадминатия вкус в обличането. Тъй наречената „рокля на отмъщението“, която принцесата на Уелс демонстрирала на благотворително мероприятие в галерия Сърпентайн веднага след публичното признание на съпруга ѝ за изневяра, стана символ на брака им и на утвърждаването на Даяна като независима и свободна жена. Уолис също използвала своя гардероб като оръжие, противопоставяйки го на стила на най-големия си враг, кралица Елизабет Боуз-Лайън, която често наричала жената на Едуард „Кууки“ с намека, че тя прилича на готвач („cook“).

Уолис много добре разбирала, че не е красавица, затова се опитвала да подчертае статута си на съпруга на бившия крал със скъпи дрехи от Chanel, Givenchy и Dior. Стилът ѝ, класически, лазкошен и леко ексцентричен, много скоро станал нейна запазена марка, осигурявайки ѝ година след година място в класациите на най-стилните хора на планетата.

Стилът ѝ на обличане по-късно получил и собствено наименование – „Уиндзорски стил“. Включвал строги, но меки силуети и разбира се много украшения. Уолис можела едновременно да носи диаманти, брошка във вид на фламинго с рубини, сапфири и изумруди, и да допълни всичко това с още две-три скъпи бижута, подарени ѝ от Едуард. Към края на живота си тя събрала колекция, която след смъртта ѝ била продадена за рекордните 50 милиона долара.

Херцогът и херцогинята на Уиндзор поддържали екстравагантния си начин на живот чак до смъртта си. Имението им в Южна Франция било декорирано по последна мода, а редът в него се поддържал от 25 лакеи, винаги облечени в кралски ливреи. Да живее с размах бил единственият начин за Уолис да отмъсти на британското кралско семейство.

Меган пък разглежда новото си положение не като мъст, а като възможност да призове своята многомилионна армия от почитатели да носят дрехи на екологични марки, като в деловата ѝ практика винаги има място за благотворителност. Мис Маркъл правела това, още преди да стане членка на кралското семейство, а сега получила и платформа, от която да я чуят по цял свят.

Меган разбира много добре, че всичко, което тя носи – било то грим, дрехи или бижута – занапред ще е обект на световен интерес. Именно затова за своето посещение в Кардиф тя избрала чанта на DeMellier (марката е спонсор в производството на ваксини от смъртоносни болести) и палто на Stella McCartney (брендът не използва естествена кожа). Както самата Меган е казала веднъж, „страхотно е да си неотразима, но още по-добре е да можеш да си полезна на света“.

Безспорно и Уолис, и Меган са имали еднакво силно влияние върху британската монархия. Вероятно ако мисис Симпсън не се беше появила в живота на Едуард, Великобритания в навечерието на Втората световна война щеше да има прогермански монарх. Неговото решение да се ожени за два пъти разведена американка прехвърлило бремето на короната на малкия му брат Албърт, бъдещия крал Джордж VI, който заедно със съпругата си Елизабет останал с англичаните чак до последния ден на войната, понасяйки стоически всички несгоди рамо до рамо с народа си. Какво правели по това време Уолис и Едуард? Тайно пътешествали, умолявайки нацистите да не закачат разкошните им къщи в Париж и Кан.

Случило се така, че ако първата американска херцогиня разделила британската нация на две, то втората, Меган, просто бидейки себе си – разведена, цветнокожа, от простолюдието – обединила около дома Уиндзор целия свят и така успяла да преобрази монархията в най-съвременната и либерална институция за цялата ѝ многовековна история. И именно това е основната разлика между двете.



За автора:
Андрю Мортън е журналист, писател, автор на биографиите на принцеса Даяна, Моника Люински, Кейт Мидълтън и принц Уилям, Анджелина Джоли и много други известни личности.

Четете още: Преди почти век една друга американка разтърси короната...