Новият ден е тук. С изгрева нахлува в душата ни и ни призовава да го посрещнем. С усмивка. Обещава ни предизвикателства, нови територии, които само трябва да поискаме да докоснем, за да ни вдъхновят за приключения.

Слънцето наднича през прозореца и сякаш се опитва да прочете мислите ми. Казва ми: Хайде, ставай! Размърдай се. Направи нещо. Животът ти върви с бързи стъпки напред, а ти какво правиш, за да го настигнеш? Но дали трябва да го настигаме въобще? Или трябва да се успокоим, да се огледаме и да започнем да се наслаждаваме на малките неща. На песента на лястовичките, на аромата на домашно приготвения хляб, на срещите с любимите хора...

В една прекрасна лятна сутрин се събудих и осъзнах, че искам да променя нещо. Да направя завой. Да рестартирам мислите, усещанията, живота си. Да му предам добавена стойност, за която досега все не ми оставаше време.

Отворих очи и вече знаех, че денят ще бъде различен. И че след него ще последват още по-различни, по-хубави и по-вдъхновяващи моменти. Защото дойде моментът да бъда #OpenLikeNeverBefore.
Наплисках се с вода. Качих се на велоергометъра, който обикновено използвам като закачалка, и усилих темпото. Усетих, че сърцето ми започва да бие по-силно. Сякаш и то разбра, че е дошло време за промяна. За рестарт. На всичко, което ме е дърпало назад.

Нахлузих дънки и тениска, погледнах се в огледалото и се усмихнах. Оставих ключовете за колата обратно на закачалката. Бях решил днес да стигна до офиса пеша. Ей така, за настроение. За да почувствам ритъма на града. Да срещна нови лица, които също като мен са предпочели да минат по тихите улички, за да вдишат утрото.

Не се качих на автобус. Не се затичах. Просто прегърнах града. И го почувствах.

Обещах си, че от днес всичко ще бъде по-различно. По-смислено. По-осъзнато. По-лично. Ще спортувам, ще се наслаждавам, ще преоткривам. Отворих нова страница. И се почувствах супер яко. Като след най-якия секс, като след тестдрайв с най-бързата кола в света.

Край мен минаваха хора. Някои отпиваха ароматно кафе в движение, други слушаха нещо на телефона си и се усмихваха. Млади хора, които знаеха, че животът е повече от движение по часовниковия кръг. Не бях сложил слушалки. Не ми трябваше музика. Исках да чуя ритъма на улицата.

За първи път забелязах красивата стара къща на ъгъла, край която съм минавал милион пъти. За първи път чух птиците, които си крещяха в клоните на върбата, полюшваща се на метри от офиса.
След работа минах през пазара и купих страхотни пресни зеленчуци. Поканих си гости. Щяхме да си приготвим нещо у дома. Нещо вкусно, нещо специално. Нямате представа колко по-различна е домашно приготвената храна. Ароматът на печените крилца събуждат сетивата и ги настройват за едно божествено изживяване.

Това беше първата от много вечери, в които приготвих храната си у дома. Насладих се на всяка хапка, на уханието, на вкуса. Последваха още много. Вечери. Срещи. Преоткрити рецепти. Преоткрити приятелства. И преживявания.

Има ли смисъл от подобна промяна? О, да! Невероятно е. Искате ли и вие да имате своя първи нов ден? Последвайте ме!