ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Това е поредният текст на Яна Стояна, който усмихва януарските ни дни! Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Много досадна „диагноза“, честна дума. Знаеш, че трябва да напишеш текст, да го подредиш, натъкмиш, да го поръсиш с морални „мерудии“, фльонга да му вържеш, та като го зърне читателя, да му стане драго на душата, още преди да е захванал да го чете. Мъчих се, почвах, трих, връщах се, пуфтях – не ще! От зор почнах даже да чистя вкъщи – брррр.. Ако не ме отпуши, в пристъп на лудост и прозорците посред зима може да лъсна, въпреки кучия студ навън. Като ме хване „карастанчовата“, по тениска ще ги обърша и няма и да усетя минус дванадесетте градуса. И за пуберите почвах, и за политика се опитвах – там направо замириса на ..., та проветрявах – нищо не излезе. Чесах се, плюнчих списания, дано ме тресне някоя идея по челото – няма, брате! Все пак имаше полза – в една статия препоръчваха въглен за отслабване. Не ми стана ясно само – да го пия ли трябва или да го разтоварвам? Щото с чая за отслабване на свой гръб съм изпитала, че не действа, ама като му буфнеш една супена лъжица сладко от малини вътре, поне е вкусен. Като се замисля, от нас пълничките има доста ползи. Ето например, ако реши някоя пухкавелка да скача с парашут – ще се приземи първа. Би могла да стане десантчик – мята се, а докато другите се приземят, тя вече ще е изровила окопи за тях и танка. В метрото в пиков час пътека ще проправи, при нужда гардероб ще помести, теб подпийнал вкъщи сама ще довлече. Да, от нас може да има само полза – с овалните си форми в зимен ден любимия ще сгреем, а до дълбока старост нямаме бръчки, защото кожичката ни е изпъната. Дами, ако се стряскате от килограмите си – превърнете ги в левове и ще видите колко са малко всъщност. Важна е позитивната настройка.

Ох, отплеснах се, някой от вас ще ми подскаже ли идея за писане? Пръстите ме сърбят вече втора седмица, но не правят контакт с мозъка. Като казах контакт – дали пък да не зачекна темата за извънземните? Оф, изтъркана е. Те и без това не кацат по нашия край – а са кацнали, а са им разкостили чинията. Къде за вторични суровини, къде за материал и части, а самите извънземни ще бъдат шитнати за сувенири на битака. Освен ако не се окажат по-гявол от нас, да се сприятелим, да им покажем как се пие люта ракия, как се мези с пържени кюфтета и кисело зеле. Ама надали - после няма да искат да си ходат, ще довлекат и своите, след година –две ще почнат стачка за права, ще се пишат малцинство и ще се повлекат едни комисари, едни хелзинкски комитети, ще ги отучим да работят, да мислят, само от помощи и просия ще живеят и работата ще иде на „изуй гащи“.

Я, реклама на бельо! Ауу, жестоки снимки! Леле, какви цветове, какви дантели! Айдее, размечтах се.. А това какво е? Боди? Дали има размер като за мен, ще зарадвам любимия. О, макси размери – урааа! Ей сега ще поръчам две. А отзад как изглеждат? Опаа, отпред добре, ама таз връвчица изотзад, посред „екватора“ на телцето на макси дама ще се счита за „безследно изчезнала“. Прашките и без това са бельо за събличане, не за носене, все ще удържа някоя минута. Ще го облека на лунна светлина, и любимия няма и да забележи. Така, направихме му подарък – да ми се радва колко съм хубавка, вече ми е по-леко. Но пак нямам идея за писане. За готвене не ща – писнало ми е, приказки не ми се разказват и без това съм блондинка под прикритие – няма да ги разберете. Ох, трудна работа. Добрее, да видим обявите по сайтовете – може пък там да излезе нещо. Ха! „Млад ерген от Сандански помага на жени да свалят напрежението“. Ти да видиш! Момче, ако те поръчам, три дни и нощи ще работиш без почивка – сменяш тапетите в хола, оправяш крана в банята, сваляш и закачаш пердетата преди и след като се изперат /в пералнята, не бой се/, сглобяваш ми шкафа в кухнята и ми бъркаш коктейли. С които аз ще свалям напрежението, докато слушам лека музика и най-сетне прочета книгата, дето ми прашасва на нощното шкафче. А, и праха да обършеш, да не забравя. Дано си издържлив и не вземаш скъпо, щото ако ми хареса, ще се абонирам. На сметка ще си – сума ти презервативи и женски капризи ще си икономисаш. Можеш да говориш каквото искаш, дори да се оплакваш – със слушалки нищо не чувам.

Да му се не види, не идва пусто вдъхновение и това си е! Скъпи читатели, моля подскажете ми тема, защото творческият запек е мъка с вселенски мащаби. Пишете, не ме жалете! А аз отивам да си поръчам оня младок, че съм страшно напрегната. Може пък да ми дойде вдъхновението, кой знае...