ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА

Това е първото февруарско включване на Яна Стояна! Беше ви домъчняло за нея, нали? Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.

Влюбена двойка прави секс на брега на Дунава. Посред зима. След час сизифови мъки, младежът не издържа:

- Веро, ма, забий тия нокте у ледо,че подминааме Русе..

Това беше просто за загрявка, накарах ви да се усмихнете, нали? Продължаваме. Има един град в България, в който никога не е скучно. Не, не е Русе, и Лом не е. Сандански е. Пъпът на света, да знаете. След Стрелча, София и Турну Мъгуреле, разбира се. Но! Централен културно-цивилизационен център на духовното развитие на половината човечество. Това топло и вечно слънчево място е произвело на бял свят невероятни хора и още по-невероятни истории, но не защото са слънчасали. А защото обичат живота, радват му се и гребат от него с пълни шепи. Мога още пет страници да напиша по темата, но не искам да ви отегчавам. Ще ви разкажа накратко една прясно сватбарска история. Да беше с мои приятели, иди-дойди. Ами то е с децата на мои приятели, които вече не са деца, а зрели хора и ...разбрах колко бързо лети времето. За да не се почувствам толкова стара, колкото съм, реших да запомня събитието на хартия за времето, в което ще има какво да разказваме на маса. Като казах маса – то всичко винаги почва именно от там. Тъй като женим наше лелино момче, няма как да се направи „моминско парти“, затова се спретва едно „свекървенско“ такова.

Вие да не мислите, че става дума за терариум със злобни баби, дето да плюят новодошлото в семейството момиче? Избийте си го от главата, защото става дума за ДАМИ! В прекрасна възраст и с невероятно чувство за хумор. Та, събира, значи близка приятелка на свекървата една тумба роднини и най-близки приятели в голямата си къща, отрупват тежка трапеза и се отпочват. Свекървата е гърмян заек, тя има и друг син със значителен опит в жененето и окото ѝ не трепва от предстоящото събитие. Наясно е, че поливането му е абсолютно задължително. И наложително. Вдигат се значи наздравици, а след спомените за детските години на децата и жалбите по първа младост се стига до същественото. Кой за какво мечтае? Оказва се,че повечето жаждят пътешествия – като се почне от Гърция, та чак до Австралия и Нова Зеландия стигнали.

-Айде, върнете се, че там е лято сега, пече та се къса, да не ви удари в главите! – приземява ги един от присъстващите.- Вие, помните ли, вика Кирчо – сина на братовчед ми от село С..? Та идва, значи преди месец той у дома и вика:

- Чичо, мама толкова години как се е поминала, а на плочата ѝ няма снимка. Направих една, та съм донесъл да ти я покажа, преди да я сложим.

Гледам аз, викам му:

- Кирчо, чичовото, глей колко е хубава и млада тука майка ти! Браво, много хубава снимка си избрал. И как приличаш на нея – кожата си ѝ одрал..

- Ама, чичо, то на снимката съм аз.

- Как ти, бе, мискинино! Какви ги дрънкаш?

- Ами, оказа се,че нямаме нито една нейна свястна снимка. А жена ми ми извади душата. Срамота е, вика, на всички гробове снимки, на свекърва ми няма. Ето ти, вика, шамията на баба ти – ти си кьосав, ще се забрадиш, снимаш се и никой няма да разбере. И ме натири в Сандански, че селото ни е малко, да се не разбере. Бързо стана снимката, ама хубава е, нали? А, какво ще кажеш?

Та, приятели, да вдигнем тост за булките и уважението им към свекървите! Наздраве!

След грохотния смях и изпитите на екс чаши, дом-тържеството продължило роднинския разбор, докато стигнат до дядото на една от присъстващите, който бил много благ и рядко услужлив човек. Толкова, че като му се примолил един ден комшията му да му услужи с ченето си,че отивал на доктор чак в Благоевград, а неговото собствено било строшено, онзи му го дал. Историята мълчи как именно си го е намъкнал в устата, ама помогнал човекът, зер комшия е това, може ли да му откаже?

Излишно е да споменавам, че разказите се сипели един след друг, докато дошъл следващия ден, и след кратка почивка, се почнала същинската сватба. Весели гости, щастливи младоженци, гледам снимките, а любопитството не просто ме гризе, ми направо ме разяжда. Как е, питам, булчето?

- Наш човек! – изстрелва лелята на младоженеца и моя близка почти до роднинство приятелка. – Рязах и воала на роклята в тоалетната с една тъпа ножица.
- Стига бе!
- Ами, каза, че ѝ се влачи много и все се спъва, ще се претрепе като танцува. Кой ще подгъва посред купона рокли? Набарахме една ножица, малко тъпа излезе, ама свърши работа. Окълцахме излишното, повлякоха се едни конци, обгорихме ги леко с една запалка и готово.

На това място си изплюх парчето торта, дето дъвчех, а кафето ми излезе през носа от смях. Защото много добре си представих сценката. Добре дошла на булката във веселата ни джунгла! Наш човек е, сто процента!

- Ами младоженеца? – питам аз.
- Аа, той си кротуваше на масата, - хили се лелята, - приемаше с достолепие поздрави от гостите, а ние цялата рода с булката танцувахме, няма страшно. Нека събира сили, че нали глава на семейство е вече, сериозна работа е това.

И ми намига заговорнически.

Така е, скъпи читатели, по Санданския край – там и чене назаем ще ви дадат, и от затруднение ще ви извадят, ако трябва и ще ви оженят. Без да трепнат! На младоженците – честито, а на всички ви – наздраве!