Цитатите от Омар Хаям, този велик поет, източен мъдрец и философ, са вечни. Всяко негово четиристишие е уравнение, стремящо се към точната формула, към афоризма.

С образа на великия поет Омар Хаям са свързани редица легенди, а биографията му е пълна с тайни и загадки. В Древния Изток той е бил познат преди всичко като изтъкнат учен – математик, физик, астроном и философ. В съвременния свят Омар Хаям се слави по-скоро като поет и създател на оригинални философско-лирични четиристишия – мъдрите и изпълнени с хумор, дяволитост и дързост рубаѝ.

Рубаѝ е една от най-сложните персийски стихотворни форми. Всяко стихотворение включва четири строфи, три от които (а понякога и четирите) се римуват помежду си. Хаям е ненадминат майстор в този жанр. Неговите рубаѝ ни поразяват с точността на наблюденията му и дълбочината на разбиране на света и на човешката душа, с яркостта на образите и изяществото на ритъма.

Живеейки в религиозно общество, Омар Хаям е размишлявал за Бог, но решително е отхвърлял всички църковни догми. Ироничността и свободомислието му са отразени в неговите рубаѝ. Много поети от неговото време са били негови почитатели, но тъй като са се страхували да не бъдат наказани за волнодумство и богохулни изказвания, те са приписвали и своите стихове на Хаям.

Омар Хаям е бил хуманист, за него човекът и душевният му свят са били над всичко. Той е ценил удоволствията и радостта от живота, насладата от всяка минута. При това стилът му на писане му е позволявал да изрази това, което не е можел да каже на глас в пряк текст.

Предлагаме ви 15 дълбоки и мъдри цитати от Омар Хаям за човека, щастието и любовта:

1.

Красив да си, не е такъв да се родиш.

Ти красотата можеш да я усвоиш.

Когато е човек красив душевно,

нима пак външността му ще цениш?

2.

Най-долните душевно най носа си вирят.

Протягат го натам, където духом не достигат.

3.

Изпитаните от живота повече постигат.

А вкусилите сол се радват на меда.

Който е плакал, искрено се смее.

Умирал ли си, знаеш, че живееш!

4.

Седяли двама души пред прозорец.

Единият видял противен дъжд и кал,

а другият – листата свежи там видял,

и пролетта, и синьото небе съзрял.

Седяли двама души пред прозорец.

5.

Ний извор сме на радост – и на мъка.

Вместилище за грях – и кладенец от чистота.

Човек е многолик като света.

Нищожен е, но и велик безкрайно!

6.

Мнозина с грешките си губят онези, дето са им скъпи.

Угаждайки на чужди хора, от ближния ще се отдръпнат.

Все хвалят хора недостойни, а верните ще предадат.

Любимите си хулят, чакайки те после да се извинят.

7.

Ний няма да попаднем пак на този свят,

не ще се срещнем пак с приятели на маса.

Улавяй всеки мимолетен миг богат,

изпуснеш ли го, няма пак да го дочакаш.

8.

На силни и богати хора не завиждай,

след всеки изгрев ще настъпи залез.

Живота си, тъй кратък като вдишване,

приемай като даден ти назаем.

9.

За мен е по-добре да си самотен,

а не душата си да даваш на кого да е.

Пилеейки тоз пламък свой безценен,

не ще обикнеш сродното сърце.

10.

Смешно е цял живот на инат да пестиш,

няма вечен живот ти да си спазариш.

Тоз живот, мили мой, ти е временно даден.

Гледай своите мигове да не проспиш.

11.

Едно е да се подариш – и друго да се продадеш.

Да спиш до някого - не значи да преспите.

Да не си отмъстил – не е да си простил.

Да си далеч - не е да не обичаш.

12.

Можеш да прелъстиш мъж, който има жена, можеш да прелъстиш и мъж, който има любовница, но не можеш да прелъстиш мъж, който си има любима.

13.

За да живееш мъдро, не ти трябва много.

Две правила ти първо запомни поне.

Гладувай по-добре, отколкото наред да лапаш,

и по-добре стой сам, отколкото с кого да е.

14.

Зло не правѝ – ще ти се върне някога.

И в извора не плюй – вода ще пиеш.

Недей обижда нисшите по ранг,

и ти ще искаш нещо от по-висши.

Другари не предавай, те не се заменят.

Любимите си хора ти недей губѝ.

Не се залъгвай, скоро ще се види,

че с таз лъжа на себе си вредиш.

15.

Откъснатото цвете трябва да бъде подарено, започнатото стихотворение – завършено, а любимата жена – щастлива, иначе не е трябвало да се захващаш с нещо, което не ти е по силите.