Защо в продължителна връзка двойките се сблъскват с проблеми в секса, дори ако и двамата партньори се обичат както преди?

Защо либидото отслабва от всичко надеждно? Защо забраненото разпалва огъня на страстта? И можем ли да желаем това, което вече имаме? На тези въпроси ще отговори Естер Перел, психоаналитик.

Днес в цял свят се наблюдава криза на желанието – на желанието да притежаваш любимия, на желанието като израз на нашата индивидуалност, на свободата и на предпочитанията ни, на желанието, без което вече не си представяме любовта.

Сега за пръв път в историята на човечеството ние се опитваме да запазим възможно най-дълго сексуалността си. И то не защото смятаме да имаме 14 деца, или защото това е съпружеският дълг на жената. Ние искаме да удължим сексуалния си живот заради насладата и сливането, до които ни води желанието.

Тайната на запазването на желанието се крие в умението да намерим баланс между две основни човешки потребности.

Първата е нуждата от безопасност, предсказуемост, стабилност.

Но имаме и точно противоположната потребност – нуждата от приключения и риск, от нови неща, от тайни и пътешествия.

Преди тези потребности изглеждали несъвместими. Бракът осигурявал партньорство с цел продължаване на рода, социален статут, приемственост на поколенията. Но сега ние искаме нещо повече – искаме партньорът ни да ни бъде и най-добър приятел, доверено лице и страстен любовник.

Сега ние очакваме от един човек всичко, което преди ни е осигурявала цяла група хора, срещащи се на жизнения ни път:

„Принадлежи на мен, дари ме с идентичност и цялостност, и в същото време ми помогни да се докосна до безкрая, дай ми загадъчност и тръпка… Дай ми комфорт, дай ми граници. Дай ми нещо ново, дай ми близост. Дай ми предсказуемост и нещо неочаквано“.

Защо често не успяваме да запазим добрия секс? Как са свързани любовта и желанието? Как противоречат едно на друго? Важно е да разбираме това, защото именно тук се крие тайната на еротизма.

Думата, която аз асоциирам с любов, е глаголът „имам“. А с желанието е свързан глаголът „искам“. Когато обичаме, ние се стремим да имаме, да познаваме любимия. Стараем се да минимизираме дистанцията между нас. Да намалим пропастта. Да смъкнем напрежението. Ние се нуждаем от близост.

Когато сме обзети от желание, всичко е различно. Ние не се стремим да повторим това, което вече се е случвало, да се върнем там, където вече сме били. Ние искаме един Друг, който се намира някъде „от другата страна“, далеч от нас, и ще ни трябва мост, по който да стигнем до него. Желанието има нужда от пространство.

Питала съм хора от над 20 страни кога изпитват най-силно привличане към партньора си? Независимо от пола, културата и религията им отговорите се свеждаха до няколко варианта.

Първа група отговори: „Той/тя ме привлича най-много, когато той/тя е далече, когато сме разделени и той/тя ми липсва, а аз си представям, че сме заедно“.

Втората група отговори е още по-интересна: „Най-много ме привлича партньорът ми, когато той/тя е на снимачната площадка/на сцената/в своята стихия, когато на парти виждам, че други хора са привлечени от него/нея, когато той/тя се занимава страстно с нещо, когато е заобиколен/а от обожатели. Когато виждам партньора си сияещ и уверен в себе си, без да се нуждае от ничия подкрепа“.

Хората рядко говорят за привличане, намирайки се на пет сантиметра от партньора или пък обратното – твърде далеч от него, когато не могат дори да го видят. Желанието възниква, когато виждаме партньора от известно разстояние и той, толкова познат, изведнъж ни се струва загадъчен, изплъзващ се. В това пространство помежду ни възниква еротичен импулс, влечение към партньора.

Трета група отговори: „Той/тя ме привлича най-много, когато ме изненадва, когато се смеем заедно на някоя шега“. Тук става въпрос за новите неща. Но не за нови пози или техники, а за това, което откривате в себе си. Все пак сексът не е онова, което правите. Той е пространство, в което влизате заедно с партньора.

Къде отивате? С какви части от себе си влизате в контакт? Може би това е пространството на непознаваемото, пространството на духовното сливане? Или на греха? Пространство, където можете безопасно да изразите агресивността си? Или да се отърсите от бремето на отговорността?

Какво следва от това? Сексът е език, а не просто поведение.

Най-често хората, които имат проблеми в секса, искат да променят не количеството, а качеството му. Те искат пълноценен живот, яркост, обновяване, виталност, ерос и енергия – всичко, което преди са получавали от секса и което се надяват да получат от него и в бъдеще.

В желанието няма такъв компонент като грижа. Грижата е мощен анти-афродизиак. Едно е да желаеш някого. Но когато се нуждаеш твърде много от някого, желанието се изключва. На жените това е добре известно – щом възникне дори и сянка на родителско отношение, еротичният импулс угасва.

Любовта и желанието са парадоксално свързани. Онова, което подхранва любовта – взаимната зависимост, взаимността, защитата, тревогата и отговорността за другия – често само погасява желанието. Защото желанието има спътници, които не са много подходящи за любовта -–ревност, собственически инстинкт, агресия, власт, доминантност, палавост. Нощем ние откриваме онази своя страна, която осъждаме денем.

Всеки от нас има такива противоположни потребности – нужда от стабилна връзка и от независимост, от безопасност и от приключения, от близост и от автономия. Когато детето седи в скута ви, то е в безопасност, но при това то като всеки от нас трябва да се отскубне от прегръдката ви и да отиде да изследва и опознава големия свят.

Ето откъде извира желанието – изследователят трябва да е надарен с любопитство.

Какво ще стане, ако партньорът започне да ви повтаря „Аз се тревожа, притеснявам се, в депресия съм. Имам нужда от внимание. Какво хубаво може да има извън границите на нашия малък свят? Нима на нас двамата ни е нужно още нещо?“. Тогава мнозина от нас ще прекъснат изследователското си търсене и ще се „върнат“ към този призив.

Ние сме готови да изгубим част от себе си, за да запазим връзката, за да не изгубим другия човек. Научили сме се на любов, натоварена със свръхтревога, свръхотговорност, свръхзакрила. Ние няма да можем да оставим другия, за да се отдадем на игра, за да опознаем удоволствията, за да изследваме новото, за да потърсим себе си.

Втори вариант: човек може да тръгне напред, но постоянно да се оглежда: „Идваш ли с мен? Нали няма да ми се караш, да ме проклинаш?“. Често така правят онези хора, които казват, че в началото на връзката им сексът е бил невероятен. Защото тогава близостта все още не е била дотолкова силна, че да потисне желанието.

„Колкото по-здрава ставаше връзката ни, толкова по-голяма отговорност изпитвах и толкова по-малко нови неща можех да си позволя с теб“.

За такава двойнственост става въпрос. От една страна вие имате нуждата да се чувствате в безопасност, за да можете да тръгнете на път. От друга страна вие не можете да тръгнете наникъде, не можете да изпитате удоволствие, да получите оргазъм, да преживеете нещо невероятно, защото образно казано не се намирате в своето тяло и в своята глава, а в тялото и в главата на партньора.

Как могат да се съгласуват тези противоречиви потребности?

Ето какво правят онези хора, на които всичко им е наред с еротиката. В такива двойки всеки от партньорите има право на свое еротично пространство, принадлежащо само на него самия. Пространство, в което той може да влезе, оставяйки „отвън“ образцовия гражданин, грижовния и отговорен човек. Защото отговорността и желанието винаги са в конфикт.

Еротично хармоничните двойки също така разбират, че страстта ту се усилва, ту отслабва. И те знаят как да я възкресят. Те са развенчали огромния мит за спонтанното желание, което внезапно ви спохожда от небесата.

Сексът в продължителна връзка е съзнателен секс. Желан. И целенасочен. Той изисква концентрация и присъствие.