Холивудската мълва, че предстоящата церемония за наградите „Оскар“ няма да има водещ за първи път от 30 години, все повече изглежда като истина. Доскорошният „домакин“ Кевин Харт се замеси в хомофобски скандал и се оттегли, но надали това е истинската причина за овакантяването на „поста“. И дали „Оскарите“ без водещ е нещо толкова лошо, колкото изглежда?

Преди 30 години, вместо водещ да открие церемонията, актьорът Роб Лоу танцува с неизвестна дама, облечена като „Снежанка“. Резултатът е толкова катастрофален, че легендите Пол Нюман и Джули Андрюс, заедно с още куп звезди, изпращат писмо до Академията срещу излагацията. В последствие „хостът“ се утвърждава като човека, който дърпа конците и пази церемонията от неизменните гафове.

Филмовата академия е изправена пред много по-голямо предизвикателство. Рейтингът на филмовите награди пада. Все по-малко американци сядат пред телевизорите в края на февруари, за да гледат най-лъскавото шоу на елита на Холивуд, който се опитва едновременно да бъде социално ангажиран по важни проблеми и доста предпазлив.

Привличането на Харт, комедиен актьор без особени успехи, но с огромна младежка аудитория в социалните мрежи, очевидно беше в отговор на загубата на интерес. След като той в крайна сметка се отказа, за да не „петни празника на толкова изумителни артисти“, наградите ще бъдат раздавани от известни личности в съответните категории.

Хюстън, имаме проблем

Истината е, че в последните години „Оскарите“ чертаят не триумфа на най-добрите филми, артисти и режисьори, а разделителни линии. Все по-малко хора вярват, че знаменитостите говорят за глобалното затопляне, расизма, ксенофобията и насилието над жени от чисто сърце и убеден алтруизъм, а не от лична изгода и борба за рейтинги.

Наградите традиционно са позлатен панаир на суетата и седмици наред медиите се вълнуват кой какво е облякъл, какво е казал и с кого е дошъл под ръчичка на червения килим. Дали ще са неуместните шеги на Кевин Харт срещу ЛГБТ-общността, дали ще е селфито на Елън Дедженеръс, реч на Мерил Стрийп или някой епичен гаф, като объркването на филма-победител – винаги има кой да „открадне шоуто“ и да отклони важния разговор за качеството и посоката на продукциите от „Меката на киното“.

Нагледен пример е кампанията за равно представителство на афроамерикански артисти сред номинираните и победителите. Макар породена от справедлива кауза, тази акция генерира разделителни линии. И няма как иначе. Защо един лош актьор трябва да бъде номиниран за „Оскар“, просто защото е чернокож? Качествата и актьорската игра са най-важни, все пак. В последствие се оплакаха азиатски и латиноамерикански актьори.

Опитвайки да тушира напрежението срещу „белите Оскари“, Академията разшири членове на журито до рекордния брой от 7900 души, за да добави повече „цвят“. Последните слухове обаче говорят за поредна „червена линия“ – възрастта. Иначе казано, класическите мелодрами от „Златния век“ на Холивуд срещу фантастичните суперпродукции, каквито глобалният пазар обожава да консумира.

Да не забравяме и движенията #MeToo и #Time'sUp срещу сексуалната експлоатация на жените в индустрията. Като следствие на тях се нароиха стотици „лични трагедии“, изказани с 5, 10 или 20-годишно закъснение, а Холивуд, като закъснял отговор, се зае да прави филми за жени. Точно такъв филм е „Роди се звезда“ с участието на Лейди Гага и Брадли Купър.

Колкото до Кевин Харт, кой би предположил, че негови анти-гей туитове опреди 10 години, ще му вземат „мечтаната работа“? Всяка публична фигура може да попадне в окото на бурята заради непремерено изказване или медийна изцепка. А когато става дума за водещия на „Оскар“, тогава прошка няма. Вероятно от страх да не попаднат под мерника на хейтърите, Опра Уинфри и Джъстин Тимбърлейк вече отказаха да водят церемонията.

Тука има, тука няма водещ

Разбира се, възможно е Академията да извади жокер от ръкава в последния момент. Именно ранното оповестяване на водещия слага началото на треската за „Оскари“, но времето вече е много напреднало и се намираме във фазата на избор на номинациите. Факт е, че водещият е ходеща реклама на „Оскарите“. Той привлича внимание, дава интервюта и забавлява аудиторията много преди самата церемония. Работата му е като на посланик, но има ли смисъл днес?

Големите медии отразяват наградите на живо. Телевизиите имат студиа, пълни със знаменитости и анализатори, които буквално дублират водещия в ефир. Зрителите коментират на живо в социалните мрежи. И в цялата тази какафония, в търсенето на скандали, харизмата на водещия просто потъва, както потъва и разговорът за кино.

Водещите на „Оскарите“ традиционно трябва да отговорят на няколко условия – репутация, чувство за хумор, голям набор от фенове и ясна политическа или социална позиция, но без да политизират церемонията. Е, това вече е невъзможно.

Автор: Виктория Димова

Четете още: Вятър в душата- брьмбари в главата