Днес май не сме много склонни да търпим партньора, да правим компромиси и да "работим" над връзката си. По-лесно ни е да прескочим в нови отношения, вместо да се натоварваме и затормозяваме. Днес дамите са силни и независими, а на мъжете им е все по-трудно да отговорят на завишените изисквания. Как е било през миналия век?

В книгата си "Очарованието на женствеността" американската авторка Хелън Аделин споделя някои тайни. "Очapoвaниeтo нa жeнcтвeнocттa" е написана през 1963 г. и е продадена в над 5 милиона копия и е преведена на 7 езика. В нея авторката дава доста интересни и ценни съвети.

Да, тогава не е имало социални мрежи, да целунеш ръка е било "голяма работа", а да поканиш дама на среща - дълго обмислян процес.

Но семейството е било здраво, с две или повече деца, жените са били домакини, грижещи се уюта на дома и възпитанието на децата, мъжете са били кавалери, които са се грижили за това у дома да има всичко необходимо.

Та в тази любопитна книга Хелън Аделин обяснява, че ролята на мъжа се състои в това да бъде:

Водач... Както и всяка друга организация, фирма, семейството има нужда от своя водач, който взема решения и носи отговорност. И това е именно мъжът. Защитник... Да, мъжът трябва да пази своето семейство както физически, така и финансово - от беди, проблеми, трудности.
Глава на семейството... Мъжът носи парите вкъщи, той отговаря на масата да има хляб, наемът да е платен, жената да не се притеснява за нищо от ежедневието.

Разбира се, мъжът освен отговорности има и очаквания. Той има нужда от приемане, възхищение, разбиране, да усеща своето превъзходство и важност, да се чувства горд от това, което прави и да е ценен.

С други думи казано, жената трябва да кара мъжа да се чувства важен в качеството си на глава на семейството, ценен, да изпитва възхищение и да проявява разбиране към тежката му задача да осигури спокойствието и просперитета на семейството.

Каква е ролята на жената?

Тя трябва да бъде мила, красива, поддържана. Да се грижи добре за дома, да е щастлива от това, което има, от грижите и вниманието на половинката си, да сияе, да бъде честна, скромна, достойна за своя мъж. Тя трябва да има добри обноски, да се усмихва, да умее да го успокоява и да му осигурява условия за почивка и наслада, когато е у дома.

Жената трябва да се стреми да получи грижа и любов.

Трябва да признаем, че днес нещата далеч не стоят така. Жените са доста смели, независими, често работят много, получават доста, понякога именно те носят на плещите си отговорността за семейството. И може точно там се коренят и проблемите ни. Разрушено е равновесието. Двата пола са смесили своите отговорности, своите роли и оттам идват и неразбирането, твърде големите очаквания, недоверието, критиките...

Помните ли какво беше казала Мерил Стрийп? "Не, аз не съм феминистка. Обичам, когато мъжът ми отваря вратата, когато ми подаде ръка, подкрепя ме, когато е заледено навън, взима тежките чанти от ръцете ми. Това са някои от онези моменти, в които слабостта е приятна. И не че не мога да правя всичко сама. Мога. Но не искам. Да се чувстваш слаба жена до силен мъж е неописуемо удоволствие." това е. Всички можем. Но не трябва...