Изглежда, че си говорите с партньора, но по някаква причина всеки чува нещо съвсем различно от казаното и в крайна сметка не е възможно да се постигне съгласие. Например:

Казваш му: Искам да прекарваме повече време заедно, вниманието ти не ми достига. А той: просто искаш да се забавляваш и да харчиш пари.

Или: Той към теб: Искам секс по-често. А ти му казваш: Аз по цял ден се изтрепвам вкъщи, а ти на всичкото отгоре имаш нужда от повече секс. Защо има толкова странни и тромави разговори?

Факт е, че личността на всеки човек се състои от субличности, които постоянно водят вътрешен диалог вътре нас. Например, в транзакционния анализ те се наричат: родител, възрастен и дете. Много често имаме конфликт между Родителя (отпечатъка от нашите истински родители/болногледачи в съзнанието ни) и Детето (нашите детски спомени за това как сме взаимодействали с истинските си родители в детството).

Родителят предявява някакви претенции, критикува ни, а после ние се оправдаваме вътре в себе си от позицията на Детето или се съпротивляваме, бунтуваме се. Вътрешният Родител на жената постоянно й казва, че тя трябва да поддържа идеална чистота в дома си. А вътрешното Дете се съгласява, но в същото време постоянно е недоволно.

В крайна сметка жената постоянно чисти, но вътрешно мрънка, че вече й е писнало от това чистене. Но вътрешният Родител не се успокоява по никакъв начин, вечно е недоволен от нещо.

Един мъж се приближава до тази жена и й казва, че има нужда да прави секс по-често. Една жена в този момент е в състояние на непокорно дете и изпитва вътрешен стрес от факта, че доказва на вътрешния си родител как се старае много и чисти много. Думите на съпруга за жената в този момент се възприемат не като думи за нуждата му от секс, а като още една задача, която някой друг изисква от нея. Тя отговаря нещо като мъжа си, а всъщност казва на вътрешния си Родител: пак ме натоварихте, вече съм скапана от умора, а искате да ме принудите да правя и секс.

Въпреки че всъщност този човек може абсолютно да не се интересува от чистотата и многократно да е предлагал да наеме чистачка. Но жената постоянно чисти, защото вътрешният ѝ Родител, а не съпругът ѝ го изисква. На жената пък изглежда, че съпругът й я донатоварва напълно, а продължава да изисква още повече.

Или вземете първия диалог в тази статия като пример. Една жена изразява нуждата си от внимание и че тази нужда не е напълно удовлетворена. А в главата на съпруга вътрешният Родител нашепва: истински мъж е този, който дава много пари на семейството си. И ако съпругата е недоволна от нещо, това за него означава, че просто не носи достатъчно пари и трябва да се труди повече. И така човекът „оре“, а дълбоко в себе си се сърди на жена си, че точно тя го кара да трепе толкова много, въпреки че всъщност това е вътрешният му Родител.

Веднага щом съпругата покаже някакво недоволство от нещо, тогава цялата му съпротива, която първоначално е била насочена срещу вътрешния му Родител, се излива върху нея, което кара съпругата да се старае много, но да е недоволна и да иска още нещо.

В психологията такива механизми се наричат проекции. Когато проектираме собствените си нагласи и изисквания върху други хора и приписваме вътрешните си чувства и вярвания върху хората.

Именно проекциите ни пречат да чуем какво всъщност точно ни казва другият човек. И затова е трудно да се чуваме и разбираме.

Източник: B17