Автор
Woman.bg

Защо сме по-мили с непознатите, отколкото с тези, които обичаме

Щом четете това, значи и вие (или някой ваш близък) имате този проблем и неведнъж сте се питали защо е така. На какво се дължи прекомерната ни любезност с хората, които далеч не са ни толкова ценни, колкото тези, които наистина обичаме? И въпреки че звучи абсурдно, това е характерно за много личности. Ето кои са трите научни обяснения за тази поведенческа особеност:

1.Мислим, че връзката ни с хората, които обичаме, е достатъчно силна

Подсъзнателно живеем с убеждението, че близките ни ни обичат достатъчно, за да ни прощават грешките. Дори и когато сме груби с тях, те просто са длъжни да го приемат и да продължат да ни обичат. Донякъде в това твърдение има логика, но защо изобщо трябва да се налага някой да ни търпи, особено пък човек, на когото държим? Доказано е, че човек е най-склонен да изразява истинските си емоции, единствено пред най-близките. Сякаш в техните очи ние сме безупречни.



2.Трудно се отпускаме да бъдем себе си пред нови за нас хора

Рядко сме искрени, когато се запознаваме с нов човек. Просто защото се притесняваме, че той няма да ни приеме такива, каквито сме. Няма да оцени истинската ни същност и решаваме, че е най-добре да се скрием зад широка усмивка и любезност. Готови сме да бъдем не чак толкова мили, едва когато връзката ни с този човек стане по-дълбока и истинска.

3.Не прощаваме негативните качества на близките си

Забелязали ли сте, че недостатъците и характерните навици на хората, с които прекарвате най-много време ви дразнят най-много? Това е съвсем логично и е още една причина да смятаме човека, с когото сме ежедневно за достатъчно близък и да му посочваме грешките. Просто в един момент оставяме фалшивата усмивка и любезността встрани и на тяхно място идва истинското раздразнение и досадните забележки.



Четете още: Паметник на 440 жени, убити от мъжете си? Вече го има в Турция