„Жената е негърът на света, да, така е… замисли се…

… Караме я да си боядисва лицето и да танцува…

… ако не ще да е робиня, казваме, че не ни обича…

… ако е естествена, казваме, че се прави на мъж“

Джон Ленън,

Woman is the nigger of the world (1972)

Жената е негърът на света и няма нужда да се чудите какво се е променило през десетилетията от 1972 г. насам., когато Джон Ленън е написал горните думи.

Почти нищо. Дори някъде някой закон да се промени и (поне на хартия!) да улесни живота на жените тук или там по света, се намира някой чукундур, който да развали всичко и да върне човечеството епохи назад в еволюцията. Пример: колата на саудитска шофьорка изгоря тази нощ в Мека. Палежът е извършен от двама съседи на Салма аш Шериф. Мъжете били възмутени от факта, че жена може да управлява моторно превозно средство. „Тия не ги мислете, те не подлежат на цивилизоване!“, е прекалено често срещан коментар относно подобни инциденти, случили се в страни, обитавани от не-бели не-християни. Което само подчертава правотата на думите от заглавието – не само, че на средностатистическия бял жител на „цивилизована“ държава не му пука за жените, но и не му пука за „ония, кафявичките и черничките“. Само за справка, погледнете календара. И вашият ли показва 2018? Странно, нали?

А знаете ли какво обикновено не виждат тези хора, които смело хвърлят коментари из пространството? Не виждат проблема в собствения си двор. Те, например, се подиграват на мюсюлманките, че са забрадени, докато собствените им баби на село ходят със забрадки – при това по сходни културно-социално-религиозно-традиционни причини.

Не виждат също така, че жените в собствените им държави са насилвани и бити.

Ще започнем с тежките примери, но след това задължително ще погледнем и една друга форма на насилието.

Изследване на учени от университета в Ланкастър показва, че в Англия има огромен процент увеличение на домашното насилие над жени, когато националният отбор по футбол играе. Особено на Световно първенство. 38% е увеличението на случаите на побои от страна на партньор или съпруг, когато отборът загуби и 26% – когато спечели.

Положението в почти всички страни е сходно. Подобно изследване е правено и в САЩ, където резултатите не са много по-различни (само видът спорт). И в България знаем как е. Тук поне сме свидетели от първа ръка и няма нужда да си даваме примери от изследвания. Насилието над жени (или деца, или животни – въобще всеки, който е по-слаб) демонстрира сериозно социопатско безсилие да се справяш с живота и стреса. Шефът те тормози, ти биеш жената за разруха. Защото е забравила да изстуди бирата или ти е отговорила, когато е трябвало да мълчи. Няма значение, повод все ще има. А най-добре е, докато пишеш коментар в интернет, където, като истински анонимен мъж, казваш на света, че ония кафявите са нецивилизовани животни, да шибнеш един шамар на жената – ей така, за вдъхновение и сила.

А сега – другото лице на насилието:

Има много истински истории, които обобщени, звучат така: „Взе ми джипа, взе ми парите, изгони ме от къщата, взе ми детето. Той има връзки навсякъде – прокурори, съдии, каза, че ще ме преследва, ако се опитам да му се опълча, и ще ме съсипе“. Това е историята на много жени, подлъгали се по лъскавите коли и „лошите момчета“ в тях – рожба на това, което наричаме „Прехода“.

Сами са си виновни, нали? Ние безгрешните за какво сме тук, ако не за да ги съдим?! Само че в едно поляризирано на крайности общество, каквото беше нашето до неотдавна и белезите на което все още личат, каква им беше алтернативата на тези жени? Домакини, бачкатори, които ходят на работа, гледат децата, отглеждат и един съпруг, носят ракия, салата, перат, готвят, чистят, пазаруват, усъвършенстват мусаката и онова другото, дето мъжете много го обичат. И когато се скапваха от всичко това, мъжете ги гледаха с презрение, защото не са достатъчно женствени.

„Караме я да износи и отгледа децата ни и след това я зарязваме, защото е станала дебела стара кокошка“. Това също е от Джон Ленън, от същата песен.

Онези „лъскавите“ мацки направиха отвратителен избор и се качиха в джиповете при новобогаташите. Изборът им е отвратителен и не бива да е пример за никого, това е ясно. Само че никой не вижда по-далеч от носа си, за да проумее, че в общество, в което изборите са само два, все някой ще направи грешния и (след като са само два) чисто математически това ще е голям процент. Странно е, че голяма част от мъжката популация на страната ни видя в мутрите, новобогаташите и онези, които ги създаваха, модели за подражание и възхищение, а в жените около тях… как да се изразя… сещате се за думата, която започва с „ку“ и завършва на „ви“. И защо? Както и: мъжът с много връзки е „‘баси пича“, а жената с много връзки е… нали…! И днес много жени правят този отвратителен избор, защото им изглежда по-лесен, но сега има повече избори и трябва с ръка на сърцето да си признаете, че сега жените вземат повече и по-различни решения за себе си.

И тук някак естествено се появява и темата за онова, другото насилие – което е още по-разпространено навсякъде.

Колко грозни певци има? А колко грозни певици? Усещате накъде бием, нали? Отново мнозинството успели (певици например) са наричани с онази думичка, която означава, че правят много секс с цел облага. Добре, признаваме, че немалко са тези, които го правят. Отново говорим за един отвратителен избор. Но, ако те можеха да постигнат успеха си, БЕЗ да им се налага да спят с богати миризливци, съмнявам се, че щяха да минат през всички тези кревати. Нали?! Мислите, че им е лесно? Че се забавляват така? Не се. Стискат зъби и продължават в името на успеха и кариерата. Решили са, че те са им по-важни, най-важни. Фрапиращият ужас е, че само така могат да ги постигнат. Нещо, което не стои в такава степен (далеч, далеч не стои в такава степен!) за мъжете от шоу-бизнеса или която и да е друга сфера. Да, това също Е насилие.

„Ама те само чалгарките го правят и поп-певиците, те са к***и. Вижте рок-певиците например, те не го правят“

Не е вярно! В България може би, но не и по света. В България по една или друга причина (съвсем друга болезнена тема е това) чалгата отиде на върха и за да са на върха, хем се продават на тази музика, хем се продават и… по онзи – другия начин. Там, където рок музиката е все още сред водещите и популярни стилове, които те изстрелват на върха (или кънтри-музиката, или хип-хопът), и рок-певиците минават през много кревати. Но там МОЖЕ и по другия начин, само с талант. По-бавно и трудно, но може. Справка: всички обикновени момичета, които съвсем не минават за секс-символи, но са световноизвестни певици. Тук само с талант се стига максимум до кръчма/бар/мижав фестивал.

И отново да се върнем на битовото ниво:

Искаме жената до нас да е красива и женствена, да носи грим и токчета, но искаме, щом се прибере от работа, да изчисти, докато ние си почиваме, да сготви и после да си легне с нас.

И докато пиша всичко това, се ровя в спомените си и, ако искам да съм обективен, ще трябва да кажа, че и аз съвсем не съм невинен. Преди да ми узреят някои неща в главата, не съм се сещал, че очаквам/налагам/разочаровам се от неща, които е трябвало да са пренебрегнати още поне 2 поколения преди да се родя. Някога съм гледал жена до себе си и съм си казвал: „Пак ли кецове… защо не токчета?“ или: „Няма ли да си сложи грим и днес?“ Давам само бегли примери. Не ми се връща към това мислене. Стига. Но все пак и аз съм растял, обграден от това общество, обучаван от него, не беше лесно да не се подведа.

Докато повтаряме тъпотии като „сама си е виновна“, „опитва се да се прави на мъж“, „я да си знае мястото“, „ще й затворя устата“, жената ще е негърът на света. А мъжът ще е селският идиот. Да, знам, че не ви харесва. И да, знам, че жените понякога прекаляват в усилията си да ни тормозят и да ни вгорчават живота с разни гадорийки, но това им е почти единственият шанс да изравнят баланса на силите във взаимоотношенията и да си го върнат, като се поналожат и те малко (тук не говоря за теб и твоята жена конкретно, вие може да сте изключение. Говоря за мъжете и жените по принцип).

P.S. Не се чуди какво има да „възстановява“ тя в този баланс, ако ти си „‘баси пича“ – добричък и разбран. Този преди теб не е бил и е оставил лоша следа. Моите съболезнования, но така стоят нещата – едни развалят, други трябва да поправят. Или пък не – нали стана ясно, че всички имаме избор. Добър или лош – имаме.

Автор: Александър Томов/ novini.bg