Не, това не е Мелинда Гордън от „Шепот от отвъдното“, а реално съществуваща жена на име Ема, чието призвание е да предава съобщения между починали хора и техните близки, които са все още живи. Ето каква е нейната история:

Още от дете Ема знае, че е по-различна от другите, а една смразяваща случка й подсказва в какво ще бъде най-добра до края на живота си. Тя е само на 5 г., когато възрастният й дядо е приет в болница в тежко състояние, а една нощ малкото момиченце се стъписва, когато ненадейно се събужда и вижда любимия си дядо изправен до леглото й. Тогава той й казва:

„Трябва да предадеш на майка ти, че съм добре“.

На следващата сутрин Ема научава, че дядо й е починал през нощта. От този ден тя знае, че той просто е искал да й предаде съобщение, с което да се сбогува.

След това редица от странни и мистични събития се случват около Ема:



„Започнах да виждам лица на хора, когато затварях очи, за да заспя. Повечето от тях ми казваха: „Ехо? Чува ли ме някой?!“, а аз се плашех и не смеех да кажа на никого, защото никой нямаше да ми повярва. Едва, след като родителите ми се разведоха и майка ми започна връзка с мъж, който имаше същата дарба като мен, намерих разбиране“, разкрива Ема.

Майката на необикновеното момиче започва да я подкрепя усилено, а доведеният й баща я записва на курс, целящ да помогне на хора като Ема да развият дарбата си:

„Най-накрая се почувствах нормална. Бях заобиколена от хора, които преживяваха същите странни неща като мен. След известно време се научих да разчитам знаците, които получавах, и знаех какво означават съобщенията, които мъртвите ми оставят. Душите на починалите никога не са ме оставяли на мира, всяка нощ идват при мен и се опитват да ми кажат нещо. Никога няма да забравя първият път, в който направих четене и говорех открито за това, което ми се случва. Вече знаех, че мога да помагам на починалите да намерят покой. Те се свързват с мен и ми оставят съобщения, а също и благодарение на тях мога да предскажа какво ще се случи. Например веднъж срещнах дама, която много искаше да забременее. Тогава някаква висша сила ми подсказа, че това ще се случи след месец или два. Точно 4 седмици по-късно тя ми се обади и ми каза, че очаква бебе.

Друг случай, който никога няма да забравя, е за една майка, която беше изгубила сина си наскоро. Тя ме попита дали може да се свърже с него и колко време трябва да изчака преди да направи такъв опит. Аз й отговорих, че е добре да почака няколко месеца, но в този момент видях пред себе си образа на младо момче. Имаше небесно сини очи, а в главата ми мигновено се появи буквата „б“. Бях сигурна, че това е той. Оказах се права, това беше Бен, обичаният син, който липсваше на майка си. Оставих го да говори и разбрах как е починал. Майка му потвърди, че това, което казвам, е вярно. След това той ме помоли да й спомена за някакви жълти цветя, а тя ми каза, че на погребението му до нея е имало точно такива. Съобщението му бе: „Мамо, кажи на татко да спре да ми носи чорапите“. Оказа се, че бащата на момчето и брат му редовно си услужват с чорапите му, за да играят футбол. Почувствах се чудесно, когато забелязах колко е щастлива майката, след като успя да се свърже със сина си.

Разбира се, получавам заплащане, когато разни хора искат помощ от мен, но това съвсем не е единствената причина, по която се свързвам с техните близки. Духовете не се съобразяват с работното ми време, а постоянно шептят в ушите ми, когато живите им любими са някъде наоколо.
Преди 6 години пък, когато баща ми почина, той така и не се опита да ми каже нищо, но за сметка на това не спираше да се навърта около мен, да събаря снимки от стената и да крещи името ми. Просто иска да знам, че е наоколо, но понякога това е стресиращо за мен. Признавам си, да си притежател на толкова необикновена дарба може да бъде много изморително, няма почивка за мен.

С мен се свързват всякакви духове, без значение дали са починали преди месец, или преди 20 години. Аз ги виждам такива, каквито са били в деня, в който са си отишли, и нито година по-възрастни. В някои от случаите става дума за хора, които са се самоубили, са починали от естествена смърт, а веднъж при мен дойде убиец, който искаше да се изповяда посмъртно за всички престъпления, които беше извършил.

Когато си един от малкото хора, които могат да разговарят с мъртвите, никога не разполагаш сам с времето си. Винаги трябва да помогнеш на някого, за да предадеш съобщение до негов близък или просто да научиш нещо за бъдещето“, споделя Ема.

Четете още: Защо това раждане разтърси Никол Шерцингер?