Една крилата фраза гласи, че ако историята на света се движеше от жени, нямаше да има войни. Да бъдеш лидер означава да показваш и да налагаш сила, но това далеч не е само „мъжка“ черта. Доказа го премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, след като обяви забрана на автоматичните и полуавтоматичните оръжия в страната заради атентата в Крайстчърч. Като жена тя разбира, че омразата поражда нова омраза в безкрайна спирала, а като държавник даде пример, че истинската сила е да не допуснеш това да се случи.

„За да не се повтори никога“

Обвинява в политическа пасивност и незрялост на изборите през 2017-а, сега Ардърн пое курс към безпрецедентно ограничаване на употребата на огнестрелна мощ в Нова Зеландия. Гражданите няма да могат да купуват автоматично и полуавтоматично оръжие, както и компоненти за тях, а настоящите собственици ще бъдат компенсирани. Според разчетите, изкупуването ще струва между 100 и 200 милиона долара – сериозна тежест за всеки държавен бюджет, а също и риск за рейтинга на всеки политик в чувствителен момент след терористичен акт.

Смята се, че 5-те милиона жители на Нова Зеландия притежават между 1 и 1.5 милиона огнестрелни оръжия, включително над 10 000 автомати и полуавтомати. Единствено армията ще може да ползва този тип въоръжение. Предстои и втори пакет законодателни промени, които да затегнат режимите за лицензи, регистрация и съхранение на оръжията, включително газови пистолети, ловни пушки и т.н. Поправките се окачва да бъдат приети към средата на април, тъй като и опозицията даде знак за подкрепа.

Наивна ли е Ардърн да смята, че когато няма автомати, няма да има и престъпления? Подобно законодателство в Австралия от средата на 90-те години доведе до нула масови стрелби, 5 процента по-малко самоубийства и 5.5 по-малко убийства с огнестрелно оръжие на годишна база.

Решителни действия

Едва на 38 години и наскоро завърнала се на работа след раждане, Ардърн се изправи пред проблем, който трудно можеше да свържем с екзотичната и миролюбива Нова Зеландия. Терористичният атентат срещу двете джамии в Крайстчърч беше последното нещо, което очаквахме да чуем от красивата островна страна на маорите, зелените поля и птицата киви. Изненадващата атака обаче получи и изненадващ отговор.

Джасинда Ардърн първо отказа да произнася името на атентатора, убил 50 мюсюлмани и ранил още толкова по време на петъчна молитва. Вместо да обяви публично „война“ на самотните вълци и групите, изповядващи радикални идеологии, тя избра да отвърне със силата на забвението. Това е най-добрата стратегия срещу екстремистите, които разпалват омразата в публичния дебат и в сърцата на хората със самото си съществуване. Историята помни как терористи са добивали звезден статус, превръщайки се в част от нормалното ежедневие. Уви, това няма да се случи в Нова Зеландия.

Поведението на Ардърн има основание, защото докато атентаторът е натискал спусъка в джамиите, 200 души са наблюдавали действията му на живо във Фейсбук, а след това още 4000 души са гледалия копията на клипа, преди да бъдат премахнати от социалната мрежа. Разбира се, в ерата на интернет никой не може да бъде „забравен“, но по-важното е, че управляващите на Нова Зеландия отказват да превърнат престъпника в знаменитост. Това поведение бе възприето и от доста медии, които замаскират лицето му в своите материали.

Протегната ръка

Типично по женски, Джасинда Ардърн искаше да бъде съпричастна с близките на загиналите. Нейната солидарност обаче не беше еднократна и не се изчерпа с 15-минутна среща с опечалените пред камерите. Тя сложи забрадка и призова за подкрепа не само към мюсюлманската общност, а към всички малцинствени общности в Нова Зеландия. Така премиерът изпрати ясно послание, че няма да допусне страната да се разцепи по религиозен или етнически принцип.

Противниците й твърдяха, че е неспособна да управлява. Джасинда Ардън обаче доказа точно обратното като в труден момент обедини и хората, но и политическата класа. Тя се намеси решително, даже революционно в една доста „мъжка“ работа – оръжията. Нейната реакция сред събитията в Крайстчърч получи високи оценки от експерти и политици по целия свят, от САЩ и Европа до Пакистан.

Защото когато един лидер проявява емпатия и съпричастност, това не означава, че е слаб. Точно обратното. Кой знае, ако историята на света започне да се пише от жени, дали крехката силна дама на Нова Зеландия няма да заслужи място на първите страници?

Автор: Виктория Димова